Арадо 196: Разлика между версии

През лятото на [[1937]] г. в изпитателната база в [[Травемюнде]] се появяват прототипните двупоплавъчни моноплани Ar-196V1 и Ar-196V2 на фирмата „[[Арадо]]”“, участвайки в конкурс на германското Министерство на авиацията за морски самолет-разузнавач, способен да излита и от [[кораб]]и. В конкуренция с фирмата „[[Фоке-Вулф]]”“ и нейния модел Fw 62 Ar-196 печели конкурса и „Арадо”„Арадо“ започва серийното му производство.

През ноември [[1938]] г. в завода във [[Варнемюнде]] вече са готови 10 предсерийни Ar-196А-0 и се залага нова серия от 20 бр. Ar-196А-1, които са с усилена конструкция, подобрено оборудване и най-важното – снабдени са с възли за изстрелване от корабни катапулти. Първите Ar-196А-1 постъпват в ескадрили корабна авиация 1./196 във [[Вилхелмсхафен]] и 5./196 в [[Кил (град)|Кил]], а първият кораб в германския флот, оборудван с новия самолет, става линейният кораб „[[Граф Шпее]]”“. Последват го линейните кораби „[[Дойчланд]]”“ („[[Лютцов (тежък крайцер, 1939)|Лютцов]]”“), „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]]”“, „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнайзенау]]”“, „[[Адмирал Шеер]]”“ и тежкият крайцер „[[Принц Ойген (тежък крайцер, 1938)|Принц Ойген]]”“.

Освен [[Луфтвафе]] Ar 196 А-3 получават тогавашните съюзници на [[Германия]] — – [[Румъния]] (28 самолета) и [[България]] (12 самолета). 101-ва и 102-ра разузнавателни ескадрили на румънските [[ВВС]] летят над [[Черно море]] до края на [[1943]] г., а 161-ва брегова [[ескадрила]] на българските ВВС, въоръжена с този самолет, се базира във Варна до лятото на [[1944]] г. Тези 12 машини идват в България на мястото на морално остарелите вече хидроплани [[Не-42]] и [[Не-60]] на фирмата "„[[Heinkel]]"“, които е трябвало да бъдат доставени отначало. След пристигането си в България те получават кодовото име "Акула"„Акула“

Дивизията е в състав 28-ми минно-торпеден полк, 42-ри бомбардировъчен полк и 46-ти бомбардировъчен полк. Към 46 бомбардировъчен полк на дивизията са придадени и осем броя [[Хидроплан|водосамолета]] [[Арадо 196]] А-3 "Акула"„Акула“, базирани на летище "Чайка"„Чайка“ край [[Варна]]. <ref>"70„70 години от създаването на Военно летище Балчик"Балчик“, автор о.р. подполковник Йордан Иванов, в. Балчик, бр. 31 от 2011 г.</ref>

Въоръжението е: две 20-mm оръдия [[MGFF]] в конзолите на крилата и една 7,92 mm синхронизирана картечница [[MG 17]] в носовата част на тялото вдясно. В кабината на наблюдателя на картечна установка от тип "К"„К“ е монтирана 7,92-mm картечница [[MG 15]]. Бомбовото въоръжение се окачва на 2 подкрилни пилона [[ЕТС50]], предназначени за окачване на [[Бомба|бомби]] с калибър до 50 kg. Хвърлянето на бомбите може да се осъществява и от двете кабини.