Арадо 196: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 17x кавички, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 17:
 
== История ==
През лятото на [[1937]] г. в изпитателната база в [[Травемюнде]] се появяват прототипните двупоплавъчни моноплани Ar-196V1 и Ar-196V2 на фирмата „[[Арадо]], участвайки в конкурс на германското Министерство на авиацията за морски самолет-разузнавач, способен да излита и от [[кораб]]и. В конкуренция с фирмата „[[Фоке-Вулф]] и нейния модел Fw 62 Ar-196 печели конкурса и „Арадо”„Арадо“ започва серийното му производство.
 
През ноември [[1938]] г. в завода във [[Варнемюнде]] вече са готови 10 предсерийни Ar-196А-0 и се залага нова серия от 20 бр. Ar-196А-1, които са с усилена конструкция, подобрено оборудване и най-важното – снабдени са с възли за изстрелване от корабни катапулти. Първите Ar-196А-1 постъпват в ескадрили корабна авиация 1./196 във [[Вилхелмсхафен]] и 5./196 в [[Кил (град)|Кил]], а първият кораб в германския флот, оборудван с новия самолет, става линейният кораб „[[Граф Шпее]]. Последват го линейните кораби „[[Дойчланд]] („[[Лютцов (тежък крайцер, 1939)|Лютцов]]), „[[Шарнхорст (линеен крайцер)|Шарнхорст]], „[[Гнайзенау (линеен крайцер)|Гнайзенау]], „[[Адмирал Шеер]] и тежкият крайцер „[[Принц Ойген (тежък крайцер, 1938)|Принц Ойген]].
 
Ar-196 става последният и най-масов хидросамолет на [[Луфтвафе]], снабден с поплавъци. Произвежда се серийно до август [[1943]] г.; общото количество произведени машини от всички модификации възлиза на 526 самолета.
Ред 33:
== Ar 196 в България ==
[[Файл:AR196-Plovdiv-1.jpg|мини|250px|Ar-196A-3 в Музея на авиацията край Пловдив]]
Освен [[Луфтвафе]] Ar 196 А-3 получават тогавашните съюзници на [[Германия]] – [[Румъния]] (28 самолета) и [[България]] (12 самолета). 101-ва и 102-ра разузнавателни ескадрили на румънските [[ВВС]] летят над [[Черно море]] до края на [[1943]] г., а 161-ва брегова [[ескадрила]] на българските ВВС, въоръжена с този самолет, се базира във Варна до лятото на [[1944]] г. Тези 12 машини идват в България на мястото на морално остарелите вече хидроплани [[Не-42]] и [[Не-60]] на фирмата "[[Heinkel]]", които е трябвало да бъдат доставени отначало. След пристигането си в България те получават кодовото име "Акула"„Акула“
 
През 1951 г. се развръщат военновременните мобилизационни щатове. В резултат на това ятата (ескадрилите) прерастват в полкове, а полка базиран на [[военно летище Балчик]] в 3-та бомбардировъчна авиодивизия за времето от 1951 до 1955 г.
 
Дивизията е в състав 28-ми минно-торпеден полк, 42-ри бомбардировъчен полк и 46-ти бомбардировъчен полк. Към 46 бомбардировъчен полк на дивизията са придадени и осем броя [[Хидроплан|водосамолета]] [[Арадо 196]] А-3 "Акула"„Акула“, базирани на летище "Чайка"„Чайка“ край [[Варна]]. <ref>"70„70 години от създаването на Военно летище Балчик"Балчик“, автор о.р. подполковник Йордан Иванов, в. Балчик, бр. 31 от 2011 г.</ref>
 
Днес единственият запазен самолет в света от модификацията Ar-196 A-3 може да бъде видян в експозицията на [[Музей на авиацията (Пловдив)|Музея на авиацията в Пловдив]]. В света има запазени само още 2 машини от този тип, но те са от модификация А-5.
Ред 50:
Самолетът е снабден с едноредов звездообразен 9-цилиндров [[двигател]] с [[Система за охлаждане на двигатели с вътрешно горене|въздушно охлаждане]] BMW-132K. Номиналната му мощност на височина 3000 m при 2400 об/мин е 960 hp. Излетната мощност на нивото на морето при 2500 об/мин е 1000 hp. Горивната система включва 3 резервоара (1 в тялото и 2 в поплавъците). Общият запас гориво е 670 kg.
 
Въоръжението е: две 20-mm оръдия [[MGFF]] в конзолите на крилата и една 7,92 mm синхронизирана картечница [[MG 17]] в носовата част на тялото вдясно. В кабината на наблюдателя на картечна установка от тип "К"„К“ е монтирана 7,92-mm картечница [[MG 15]]. Бомбовото въоръжение се окачва на 2 подкрилни пилона [[ЕТС50]], предназначени за окачване на [[Бомба|бомби]] с калибър до 50 kg. Хвърлянето на бомбите може да се осъществява и от двете кабини.
 
== Летателно-технически характеристики ==
Ред 72:
 
== Музеен експонат ==
''"Десетилетия самолетът бе един от най-забележителните екземпляри на Военноморския музей във Варна. В един момент, под предлог, че е "фашистки"„фашистки“ и вероятно е преследвал съветски подводници в Черно море, самолетът бе разрушен и изхвърлен в района на Побитите камъни край Варна.''
 
''"Десетилетия самолетът бе един от най-забележителните екземпляри на Военноморския музей във Варна. В един момент, под предлог, че е "фашистки" и вероятно е преследвал съветски подводници в Черно море, самолетът бе разрушен и изхвърлен в района на Побитите камъни край Варна.''
 
''За спасяване и възстановяване на самолета в предишния му вид огромна заслуга има о.з. полковник Йорго Керанов, по това време действащ пилот на вертолет, както и инженерите, техниците и работниците от Вертолетния полк – Варна."'' <ref>Бориславов, Иван, Румен Кирилов, Самолетите на България част първа от „Блерио“, до „Месершмит“, Издателство „Литера Прима“, София, 1996, с. 198. ISBN 954-8163-57-8</ref>