Разлика между версии на „Песенен конкурс „Евровизия““

редакция без резюме
'''Песенен конкурс „Евровизия“''' (на [[Английски език|английски]]: Eurovision Song Contest; на [[Френски език|френски]]: Concours Eurovision de la chanson) е телевизионно предаване, организирано от [[Европейски съюз за радио и телевизия|Европейския съюз за радио и телевизия]]. Провежда се ежегодно от [[Евровизия 1956|1956]] г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
 
Конкурсът се излъчва всяка година от [[Евровизия 1956|1956]] г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 100 и 600 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на [[Европейски съюз за радио и телевизия|ЕСРТ]] – [[Австралия]], [[Канада]], [[Индия]], [[Република Южна Африка|РЮА]], [[Южна Корея]], [[САЩ]], [[Нова Зеландия]], [[Китай]] и други страни. От [[Евровизия 2000|2000]] г. конкурсът може да се гледа и онлайн.
 
През [[Евровизия 2017|2017]] г. [[Кристиан Костов]] поставя рекорд за [[България]], като се класира на престижното 2-ро място.
 
== История ==
Конкурсът се провежда за първи път през [[Евровизия 1956|1956]] г. в [[Лугано]], [[Швейцария]]. Тогава в него вземат участие само 7 държави – [[Нидерландия]], [[Швейцария]], [[Италия]], [[Люксембург]], [[Белгия]], [[Германия]] и [[Франция]], всяка от които е представена от 2 песни. В периода [[Евровизия 1957|1957]] г. – [[Евровизия 1999|1999]] г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между [[Евровизия 2000|2000]] г. – [[Евровизия 20182019|20182019]] г. – още 16 страни.
 
От [[Евровизия 2004|2004]] г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ ([[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Германия]], [[Испания]] и [[Франция]]) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През [[Евровизия 2008|2008]] г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15-19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка ([[Италия]] от [[Евровизия 2011|2011]] г.) и страната-домакин на конкурса.
 
== Правила ==
Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от [[Европейски съюз за радио и телевизия|ЕСРТ]] всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за [[гласуване]], начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между [[Евровизия 1956|1956]] г. и [[Евровизия 1973|1973]] г., а след това отново между [[Евровизия 1977|1977]] г. и [[Евровизия 1999|1999]] г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа [[пропаганда]] или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
 
== Критика ==
 
== Победители ==
„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са [[АББА]] (станали победители през [[Евровизия 1974|1974]] г. с песента „Waterloo“) и [[Селин Дион]] (победителка от [[1988]] г. в [[Дъблин]], с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на [[френски език]], която представя [[Швейцария]]). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – [[Александър Рибак]], Джони Логан, Никол, Вики Леандрос, [[Дима Билан]], [[Мария Шерифович]], [[Дана Интернешънъл]] и други изпълнители.
 
Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.
Анонимен потребител