Кайлъка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Статията е разширена и дописана. Сега ще добавя и библиография. |
||
Ред 17:
[[Файл:Storgosia TB 4.jpg|мини|ляво|Руините на крепостта Сторгозия]]
Парк '''„Кайлъка“''' се намира на юг от центъра на град [[Плевен]]. Скътан е сред чудно хубава каменна долина, покрай двата бряга на пенливата река Тученица. Кайлъка е възхитителен природен кът, който пленява със своята прелест и дивна естествена красота. Природата е била безгранично щедра към тази местност. Наречен е с турското име Кайлък, което е превод на по-старото българско име Каменец или Каменна долина. В началото на парка се намират развалините на късно античната крепост Сторгозия.
Кайлъка е майсторски моделиран от природата. Разположен е на около 10 хил. дка в [[карст]]овата долина на река [[Тученица (река)|Тученица]]. Столетия наред реката е прорязала варовиковите скали и е образувала малък пролом с успоредни отвесни канари, високи 20-30 метра една от друга на разстояние 100-150 метра. Естественият каньон на реката е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат уникални за България и Балканския полуостров растения, а много от птиците и бозайниците са включени в червената книга на България. Там са живели праисторически животни и създания преди милиони години, а в повечето варовикови скални маси все още се забелязват [[фосил]]и на древни водни организми. С просто око се забелязва спадът на световния океан през хилядолетията като оформени етажи по скалите и множеството пещери. В централната част на парка растат рядко срещаните у нас хималайски борове. А по-навътре е засадена малка горичка с вечно зеления ливански кедър. От двете страни на централната алея цъфтят и ухаят огромни кестени. Тези и други разнообразни дървесни видове обогатяват пейзажа на парка.
По инициатива на генерал Иван Винаров през 1946 година се създава строителен комитет „Кайлъка”, който в продължение на три десетилетия, както и с помощта на много доброволен труд на гражданите на Плевен и младежки организации, превръща живописната каменна долина на река Тученица в красив парк – място за отдих и спорт на жителите и гостите на града.
През 1958 г. назначават младия и ентусиазиран лесовъд Борис Парижков за технически ръководител в плевенското Горско стопанство с главната задача озеленяването на парк Кайлъка. И паркът да стане зона за отдих и почивка, да се превърне в белите дробове на Плевен. За целта е била необходимата подготовка – да се подготвят и засадят 2 милиона фиданки, които да се посадят в парка, да бъдат едноразмерни, добре оформени и всичко да става бързо. Върху площ от 120 декара се оформя дендрариум, в който са засадени всички дървесни видове от района, както и нови 20 вида растения. През периода 1963-64 г. се назначават 300 души постоянни работници. Осигурена им е техническа помощ, много доброволци, които се включват и така се посаждат черен и бял бор, кедър, ела, лиственица, смърч, а по-скалистите места люляк. „Най-важното е красотата, която блика тук, влажността на въздуха, прекъсната ерозия, обогатената почва.”- споделя скромно Парижков - тук той сякаш е вградил един огромен копнеж за красота и любов към природата. И така с годините на това прекрасно място се появява езерото, двата басейна, тенис-кортовете, зоопаркът, големи пространства тревни площи. Още привличат погледите водните лилии, пръснати по пенливата вода на реката, парашутната кула, спортни площадки. Тук е първият в страната скален ресторант „Пещерата”, а до него е летният театър, открит от първият в света космонавт Юрий Гагарин при неговото посещение в града.
По време на Руско-турската освободителна война Плевен е център на важна стратегическа позиция. Трите щурма на генерал Скобелев са неуспешни и тогава руското командване изпраща генерал Тотлебен. Той заповядва да се прегради реката, така градът остава без вода и турската армия е принудена да напусне, отправяйки се към София. Мястото на тази преграда, наречена Тотлебенов вал е оформила два големи язовира, където преди време е имало и пригодена плажна ивица и заведения за хранене. Там се издига величествен паметник на генерал Тотлебен, в цял ръст, изработен от скулптура Ангел Спасов. Освен за красота и развлечения, двата язовира са се ползвали преди време за гребна база, но и да спират буйните потоци вода по време на поройни дъждове.
Паркът предлага уникално съчетаващи се възможности за разходка, отдих и развлечения. Отвесните скали, високи над 40 – 50 метра са прекрасни за практикуване на [[скално катерене]]. Има изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, хотели, барове, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, тенис кортове, зоопарк и уникален ресторант, изцяло изграден в пещера. В парка също се намира летният театър на Плевен, както и единственият по рода си в България [[Музей на виното]]. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://www.nasamnatam.com/patepis/_Park_Kajlyka-653.html | заглавие= Парк Кайлъка|достъп_дата = 13.11.2017 г. |фамилно_име= |първо_име= | дата =, раздел: Пътеписи – България |труд= написано от Димитрия Чакърова |издател= публикувано от www.nasamnatam.com |цитат= |език= bg }}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= https://opoznai.bg/view/priroden-park-kailaka-pleven | заглавие= Природен парк "Кайлъка" – Плевен|достъп_дата = 13.11.2017 г. |фамилно_име= |първо_име= | дата =, раздел: Природни забележителности / Резервати |труд= написано от Поля Стоянова |издател= публикувано от opoznai.bg |цитат= |език= bg }}</ref> <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес= http://sever.bg/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%BA-%D0%9A%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D1%8A%D0%BA%D0%B0-_l.od_i.32430.html | заглавие= Парк "Кайлъка"|достъп_дата = 13.11.2017 г. |фамилно_име= |първо_име= | дата =, раздел: Паркове и резервати |труд= |издател= публикувано от sever.bg |цитат= |език= bg}}</ref>
{{commonscat|Kaylaka|Кайлъка}}
== Източници ==
|