Уикипедия

Фердинанд I Български: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
Ред 63:
Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref>
 
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54<sup>-ити</sup> пехотен полк, откогато носи наименованието ''54<sup>-ит9и</sup> пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк'', а от 11 април 1909 г. ''на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк''.
 
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
 
На [[22 септември]] [[1908]] г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети 40 мъченици“]] Фердинанд I е обявен за „[[цар]] на Българите“ <ref>[http://www.lostbulgaria.com/?p=474 www.lostbulgaria.com]</ref>, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
 
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]].
Ред 76:
 
== Живот в изгнание ==
След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]] – да остане в именията си в Западна Унгария (днес [[Бургенланд]], Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град [[Кобург]] в [[Германия]], където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в [[Бразилия]], [[Аржентина]] и [[Уругвай]] (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и [[Египет]]. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
[[Файл:Ferdinand I of Bulgaria.JPG|мини|Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му|358x358px]]Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
 
През 30 – 40<sup>-те</sup> години на 20 век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)<ref>През 1401 – 1919 ггг. – [[Унгария]]; през 1919 – 1939 ггг. – [[Чехословакия]]; през 1939 – 1945 ггг. – [[Словакия]]; през 1945 – 1993 ггг. – [[Чехословакия]]; презот 1993 г. – [[Словакия]]</ref>. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на [[Червената армия]] към [[Прага]]. [[Капелан]]и на царя в изгнание са българите – отец [[Иван Романов]] до 1941 г., когато е избран за [[епископ]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивския викариат]] и отец [[Йосиф Търновалийски]] от 1941 г. до 1946 г.<ref>{{икона|bg}}[https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref>
 
Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз [[Симеон Търновски]].
Line 85 ⟶ 86:
 
== Семейство и личен живот ==
Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ. <ref>[[Стивън Констант]] „Фердинанд Лисицата“, София 1992 г.</ref>
 
Жени се 2 пъти. Първият му брак на [[8 април]] [[1893]] г. във вила Пианоре край [[Виареджо]], [[Италия]], е с италианската принцеса [[Мария Луиза Бурбон-Пармска]], от която има 4 деца:
* цар [[Борис III]] (1894 – 1943 г.);
* княз [[Кирил Преславски]] (1895 – 1945 г.);
Line 95 ⟶ 96:
Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.
 
Вторият брак на Фердинанд на [[28 февруари]] [[1908]] г. в гр. Кобург, Германия, е с германската принцеса [[Елеонора фон Ройс-Кьостриц]] (1860 – 1917), от която няма деца.
 
Фердинанд се интересува през целия си живот от [[орнитология]] и [[ботаника]]. Също така той е любител-[[филателия|филателист]], както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд ще е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в [[орнитология]]та и [[ботаника]]та. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.
 
По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.<ref>''Кривошей Д. Ю., Скурлов В. В.'' [https://www.academia.edu/34684051/Изделия_фирмы_Фаберже_в_коллекциях_монархических_домов_Болгарии_Сербии_и_Черногории_конец_XIX_начало_XX_вв._._Клио_9_129_СПб._2017._Faberge_firm_items_in_collections_of_monarchy_houses_of_Bulgaria_Serbia_and_Montenegro_the_end_of_19th_beg._of_20th_cent._._KLIO_9_129_SPb._2017 Изделия фирмы „Фаберже“ в коллекциях монархических домов Болгарии, Сербии и Черногории (конец XIX – начало XX вв.) // Клио. – СПб., 2017. – № 9 (129). – С. 161 – 162.]</ref>
 
{{Ahnentafel top|width=100%}}
Line 142 ⟶ 143:
* Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
* Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
* Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (''Ordine Supremo della Santissima Annunziata''), Италия (1897 г.)
* „Висш орден на Черния Орел“ (''Hoher Orden vom Schwarzen Adler''), Прусия, Германия
* „[[Железен кръст]]“ за храброст, I степен, Германия
* Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (''mit Eichenlaub''), Прусия, Германия (1916 г.)
* Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (''Ordre national de la Légion d'honneur''), Франция (1905? г.)
* Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
* Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
Line 152 ⟶ 153:
* Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
* Кавалер на [[Св. Александър Невски (орден)|„Свети Александър Невски“]], Русия (1910 г.)
* Кавалер на ордена за военни заслуги ''Militärverdienstkreuz'', 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
* Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (''Militär-Max-Joseph-Orden''), Бавария, Германия
* Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (''Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio''), Парма, Италия (1893 г.)
* Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
* Кавалер на кралския орден на Серафимите (''Kungliga Serafimerorden''), Швеция (28 юни 1937 г.)
* Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (''Pribina‒Orden''), Словакия (13 март 1941 г.)
 
ДРУГИ:
Line 167 ⟶ 168:
== Допълнителна литература ==
* Граф Робер дьо Бурбулон: ''„Български дневници“''. София 1995, ИК „Колибри“
* Даниела Давчева: ''„Лисицата и лъвът. Фердинанд I. на фона на българската психологическа и политическа действителност 1886 – 1902“''. София 1994. УИ „Св. Климент Охридски“
* Цар Фердинанд: ''„Съвети към сина“''. София 1991. ИК „Св. Климент Охридски“
* Иван Йовков: ''„Кобургът“''. София 1980
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фердинанд_I_Български“.