Олигархия: Разлика между версии

По време на президентството на [[Борис Елцин]] в [[Русия]] думата „олигарх“ придобипридобива нов смисъл. Част от бившия комунистически елит, подпомаган и в активно взаимодействие с тайните служби сложислага ръка на държавната собственост, която в Русия и България надхвърляшенадхвърля 95% от всички активи на държавата, посредством поредица правителствени постановления и актове на така наречената „приватизация“. Приватизацията в България, поради високия процент на държавната собственост, преминапреминава по аналогична схема като тази в Русия. ВключителноТова включва разрушаването на банковата система, което се извършиизвършва по едно и също време. Основните активи се трансформирарахатрансформират в около 3000 крупни частни фирми, които притежават повече от 85% от активите на икономиката. На останалите над един милион дребни фирмички се падат едва десетина процента от общия стокооборот. Това състояние на икономиката компрометира така наречените „демократични реформи“ и поставя под въпрос наличието на действителна демокрация в България. Затова и съвременното съдържание на думата „олигархия“ има отрицателен и ретрограден смисъл, визирайки голямото разграбване на държавната собственост при разпада на бившия социалистически блок. „[[Корупция#Условия, благоприятни за корупцията|Либерализацията]]“ на икономиката в отсъствието на каквито и да било пазарни механизми бее основният лост в ръцете на управляващите при „трансформацията“ на държавната собственост в частна. Олигархията по правило съществува и се развива при наличието на неконтрулируема [[корупция]] в държавната власт, допускана съвсем съзнателно от [[политически елит|политическите елити]].

В края на 1990-те години терминът е въведен и в разговорния език, обикновено с ярко изразена негативна [[конотация]]; в руските средства за масова информация получава разпространение и ироничния термин „седмобанкерщина“ характеризиращ групата от седем крупни представитеипредставители на руския финансов бизнес, притежаващи значителна политическа и икономическа власт, владеещи средствата за масова информация, негласно обединени за да осигурят преизбирането на [[Борис Елцин]] за следващия срок на президентските избори след 1996 г. Това са лицата:

Американският професор [[Маршал Голдман]], автор на книгата „Petrostate: Putin, Power, and the New Russia(2008)“, въвежда термина „силогарх“ (от „силовик“„[[силовик]]“), имайки предвид икономическия модел на [[Путинизъм|путинизма]], къдетопри който значителни ресурси се контролират от бившите представители на спецслужбите.<ref>Marshall I. Goldman. Petrostate: Putin, Power, and the New Russia, Oxford University Press, May 2008.</ref>

В края на февруари 2009 г. руският политолог Дмитрий Борисович Орешкин казва: ''„Олигархическият капитализъм е номенклатурен капитализмкапитализъм, по определение нееефективен. Той е добър, когато имаш голямо количество нефт от сондите който трябва да разделиш <…> Рано или късно, този механизъм, базиращ се на преразпределение на готовите ресурси се изчерпва – трябва да се измислят някакви нови видове ресурси, да се създава някакъв нов вид добавена стойност. А за това трябва не само да умееш да делиш, което умеят силоваците, а да умееш да създаваш нови. И ето от тук нататък тези неглупави, одарени, смели хора, които наричаме „олигарси“, не се вписват в строгата логика на необходимостта: измират като мамути, – климатът се е сменил и са нужни по малки млекопитаещи, които са по-приспособени да си намерят прехрана. А те започват да гладуват, при това много бързо.“''“<ref>[http://echo.msk.ru/programs/politic/575272-echo.phtml Передача: Власть] „Эхо Москвы“ 27 февраля 2009.</ref>