Петър Вранчев: Разлика между версии

В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър [[Дамян Велчев]] да защити военните от закона за [[Народен съд|Народния съд]], комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на [[РУМНО|Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване)]] и на този пост е както по време на водената през [[1944]]-[[1945]]г [[Отечествена война на България]] срещу [[нацистка Германия]] когато ръководения от него РО при ЩВ участва в подборът и проверява благонадежността личния състав на изпратената на фронта [[Първа българска армия]] , така и РО при ЩВ и неговия подотдел за борба с противодържавните елементи във войската РО-2 , ръководен от подичнения на Вранчев [[подполковник]] [[Александър Почиников]] е в разпореждане на т.нар.[[Народен съд]] като арестува обвиените от него военни лица - повечето вече уволнени през септември 1944г от армията, като взводове на РО-2 извършват екзекуциите на осъдените на смърт от Народния съд.През 1944-1947г Вранчев и началникът на РО-2 подполковник Ал.Починков ръководят разкриването и следствието срещу нелегалните офицерски организации "Цар Крум" и "Неутрален офицер", при които е арестуван и в ареста на РО-2 се самоубива полк.Марко Иванов - адютантът на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев - освободен от поста си и изпратен за пълномощен министър в Женева, от където не се връща<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 664 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> През август 1948 година, при чистките след разрива с [[Югославия]], е отстранен от длъжност и разследван от [[Държавна сигурност]] за „недопустима притъпена бдителност“.{{hrf|Огнянов|2008|14}} Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.<ref name="шарланов"/> През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1971г1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.{{hrf|Огнянов|2008|152}}