Петър Вранчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
'''Петър Атанасов Вранчев''' е [[офицер]] – [[генерал-лейтенант]], участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.Той е последния началник на военното разузнаване на [[Царство България]] и първия началник на военното разузнаване на [[Народна република България]]. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.
 
Петър Вранчев е роден е град [[Батак]] на 12 юни 1901 година. Член на [[БКП]] от 1923. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората Световна война<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>.През 1940 е мобилизиран като военнослужещ в [[Единадесета пехотна дивизия]] и е пратен на българо-турската граница. През 1941г повторно е мобилизиран в [[ЕдинадетсетаЕдинадесета пехотна дивизия]] и е изпратен в Беломорието в [[Гюмюрджина]] , където създава контакти с Гръцката комунистическа партия и нейни дейци от съпротивителното движение ЕАМ - ЕЛАС които възстават срещу току що пристигналата германска окупационна армия в Гърция.През април 1943г за трети път е мобилизиран в [[Единадесета пехотна дивизия]] и изпратен отново в Беломорието в Гюмюрджина , но по данни на агент-провокатор на Дирекция на полицията е издадена заповед за ареста му и арестуван от военните в Беломорието по военен конвой Петър Вранчев е доведен в София, където е затворен в ареста на Дирекция на полицията , която три седмици го изтезава и мъчи , и въпреки това не успява да установи вината му за комунистическа нелегална дейност във войската.След три семици в началото на май 1943г полицията го предава на на отдела за борба с противодържавните учения на военното разузнаване РО-2 и П.Вранчев е откаран и затворен в ареста на РО-2 в на улица "Владайска" 7 в центъра на София и отново изтезаван и мъчен военните разузнавачи не успяват да го уличат в противодържавна дейност , и в края на май 1943г е прехвърлен в Гарнизонния затвор където остава затворен още триседмици , отново изтезаван , като след този кръг мъчения и арест военните следователи го пускат и връщат в дивизията в Гюмюрджина където служи като запасен вяоеннослужещ.През юни 1943г Вранчев е демобилизиран и се връща към нелегална дейнсот в БРП(к). Член е на Главния щаб на т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Активно участва в [[Деветосептемврийски преврат|преврата на 9 септември 1944 г]]. – в завземането на Военното министерство и в установяване правителството на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]].На 10 септември 1944г със заповед на министъра на войната получава военен чин полковник.С министерска заповед от 15 декември 1944г е повишен във военен чин [[генерал-майор]]. На 14 септември 1944г е изпратен като делегат на правителствто на Отечестевния фронт в Беломорието с цел да преговаря от името на България с гръцките партизани за да подпише споразумение за оставането на българските окупационни войски в Беломорието и за сътрудничетсвото на българските окупационни войски с гръцката съпротива от [[ЕАМ]]-[[ЕЛАС]] , но скоро на 22 септември 1944г Вранчев е върнат и преговорите с гръцките партизани за българските окупационни восйки води [[Добри Терпешев]] на значен за делегат на мястото на Петър Вранчев.
В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър [[Дамян Велчев]] да защити военните от закона за [[Народен съд|Народния съд]], комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на [[РУМНО|Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване)]] и на този пост е както по време на водената през [[1944]]-[[1945]]г [[Отечествена война на България]] срещу [[нацистка Германия]] когато ръководения от него РО при ЩВ участва в подборът и проверява благонадежността личния състав на изпратената на фронта [[Първа българска армия]] , така и РО при ЩВ и неговия подотдел за борба с противодържавните елементи във войската РО-2 , ръководен от подичнения на Вранчев [[подполковник]] [[Александър Почиников]] е в разпореждане на т.нар.[[Народен съд]] като арестува обвиените от него военни лица - повечето вече уволнени през септември 1944г от армията, като взводове на РО-2 извършват екзекуциите на осъдените на смърт от Народния съд.През 1944-1947г Вранчев и началникът на РО-2 подполковник Ал.Починков ръководят разкриването и следствието срещу нелегалните офицерски организации "Цар Крум" и "Неутрален офицер", при които е арестуван и в ареста на РО-2 се самоубива полк.Марко Иванов - адютантът на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев - освободен от поста си и изпратен за пълномощен министър в Женева, от където не се връща<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 664 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> През август 1948 година, при чистките след разрива с [[Югославия]], е отстранен от длъжност и разследван от [[Държавна сигурност]] за „недопустима притъпена бдителност“.{{hrf|Огнянов|2008|14}} Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.<ref name="шарланов"/> През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.{{hrf|Огнянов|2008|152}}
Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968