Петър Вранчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
'''Петър Атанасов Вранчев''' е [[офицер]] – [[генерал-лейтенант]], участник в комунистическото движение преди и след 1944 година.Той е последния началник на военното разузнаване на [[Царство България]] и първия началник на военното разузнаване на [[Народна република България]]. Вранчев е и първия началник на военното разузнаване който има генералски военен чин когато заема тази длъжност.
Петър Вранчев е роден е град [[Батак]] на 12 юни 1901 година. Член на [[БКП]] от 1923. Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората Световна война<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 Личности в книгата Тодор Живков – мит и истина]</ref>.През 1940 е мобилизиран като военнослужещ в [[Единадесета пехотна дивизия]] и е пратен на българо-турската граница. През 1941г повторно е мобилизиран в [[
В началото на декември 1944 година, след неуспешния опит на военния министър [[Дамян Велчев]] да защити военните от закона за [[Народен съд|Народния съд]], комунистите установяват контрол над ключови постове в армията и Вранчев е назначен за началник на [[РУМНО|Разузнавателния отдел при Щаба на Войската -РО-ЩВ (военното разузнаване)]] и на този пост е както по време на водената през [[1944]]-[[1945]]г [[Отечествена война на България]] срещу [[нацистка Германия]] когато ръководения от него РО при ЩВ участва в подборът и проверява благонадежността личния състав на изпратената на фронта [[Първа българска армия]] , така и РО при ЩВ и неговия подотдел за борба с противодържавните елементи във войската РО-2 , ръководен от подичнения на Вранчев [[подполковник]] [[Александър Почиников]] е в разпореждане на т.нар.[[Народен съд]] като арестува обвиените от него военни лица - повечето вече уволнени през септември 1944г от армията, като взводове на РО-2 извършват екзекуциите на осъдените на смърт от Народния съд.През 1944-1947г Вранчев и началникът на РО-2 подполковник Ал.Починков ръководят разкриването и следствието срещу нелегалните офицерски организации "Цар Крум" и "Неутрален офицер", при които е арестуван и в ареста на РО-2 се самоубива полк.Марко Иванов - адютантът на военния министър генерал-лейтенант Дамян Велчев - освободен от поста си и изпратен за пълномощен министър в Женева, от където не се връща<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 664 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> На този пост ръководи мъченията при следствия срещу висши офицери, като [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Попов]].<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том I. Комунизирането на България | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0543-4 | pages = 405}}</ref> През август 1948 година, при чистките след разрива с [[Югославия]], е отстранен от длъжност и разследван от [[Държавна сигурност]] за „недопустима притъпена бдителност“.{{hrf|Огнянов|2008|14}} Подложен на мъчения, губи разсъдъка си.<ref name="шарланов"/> През 1951 година е освободен, от 1954г до смъртта му 1970г. е началник на „Военно издателство“ София и членството му в БКП е възстановено.{{hrf|Огнянов|2008|152}}
Автор на мемоарната книга „Спомени“, Държавно военно издателство, С., 1968
|