Битка при Ауденарде: Разлика между версии

След победата на Марлборо при [[Рамили (битка)|Рамили]] през [[1706]] г. повечето нидерландски градове признават австрийския претендент за испанския престол '''''Карлос III''''' (бъдещия император [[Карл VI]]). През 1708 г. обаче френската армия отново нахлува в областта и принуждава градовете [[Гент]] и [[Брюж]] да се предадат без съпротива.<ref>''Treaties of the War of Spansh Succession. An Historical and Critical Dictionary'', edited by Linda and Marsha Frey, 1995, p. 325<br /></ref> Френската армия, недалновидно оглавявана от двама командващи - Вандом и херцог дьо Бургон, внук на френския крал [[Луи XIV]] – се раздира от противоречия. Съюзниците също не са в идеални отношения, а Марлборо е болен и не много ефективен.

Французите решават да превземат [[Менен]] и напредват на североизток, но при Ауденарде се оказват заобиколени от съюзниците. Силите на Марлборо и Евгений Савойски се придвижват 50 мили за един ден, удивително постижение, което напълно изненадва Вандом.<ref>Това означава преход от двадесет часа, след което начало на сражението, както обяснява J. R. Jones, ''Marlborough'', Cambridge 1993, p. 157</ref> Англичаните строят понтонни мостове на р. [[Шелда]] северно от Ауденарде, но различията във френския генерален щаб не позволяват на Вандом да атакува. Херцог дьо Бургон иска да избегне битката или да се започне с класически удар в центъра на противника. Вандом предпочита атака върху противниковото дясно крило. Междувременно сражения избухват в отделни сектори. При с. [[Орн]] се завързва голяма кавалерийска битка, която привлича подкрепления и от двете армии. За разлика от повечето тогавашни битки, тази при Ауденарде е с постоянно менящи се фронтове, а пехотата играе по-важна роля от конницата. Марлборо успява по-бързо да прегрупира силите си и да вземе превъзходство. Докато австрийците удържат на натиска на по-мощните френски части, Марлборо ги заобиколи и атакува по фланга. Така френското дясно крило се оказва обкръжено и се предава, а лявото, възползвайки се от нощта и започналия проливен дъжд, отстъпва към Брюж.

Данните за загубите са противоречиви, но според повечето източници съюзниците губят 30002000 от своите 80&nbsp;000 войници, а французите – 50003000 на бойното поле и 7000 пленени<ref>Thomas Harbottle, ''Dictionary of Battles'', Londin 1904, p. 184</ref> от 85&nbsp;000 войска. Битката не ликвидира френската армия, но е пореден удар срещу авторитета ѝ и дава инициативата на съюзниците, които през следващата година успешно превземат [[Лил]]. [[Франция]] е поставен в критично положение, което едва не довежда до загубата ѝ във войната.