Кумани: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 17:
Куманите имат съществена роля във възстановяването и подема на [[Второто българско царство]]. Според някои изследователи всички династии управлявали Втората българска държава – [[Асеневци]], [[Тертеровци]] и [[Шишмановци]] са с кумански произход.<ref>Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185 – 1365, István Vásáry, Cambridge University Press, 2005, ISBN 1139444085, Introduction.</ref> Много от тях вземат участие в борбите срещу Византия и получават високи постове сред българската аристокрация. Описвайки „Завземането на Константинопол“, Вилардуен постоянно нарича [[Калоян]] „крал на [[власи]]те и българите“ и разкрива военните преимущества на куманската лека кавалерия срещу кръстоносците, с която Калоян побеждава. <ref>Joinville and Villehardouin „Chronicles of the Crusades“, Penguin Classics, london, 1963</ref>
Заселилите се кумани по българските земи постепенно са претопени от местното население, но въпреки това оставят доста следи в българската култура и топонимия. Пример за това е името на град [[Куманово]], днес в [[Северна Македония]]. Село Кумани, малко балканско селце разположено в полите на Централен Балкан, [[България]]. Имена, с които българите кръщават децата си: Куман, Кумана, Кузман, Кузмана. Фамилните имена: Куманов, Куманова, Кумановски, Половски, Половска Польовски, Польовска, Кипчаков, Кипчакова. Също от кумански произход е фамилията Котоманов, разпространена основно във Варненско (от куман. kotoman – големец). От кумански произход са и трите български династии на Второто Българско царство (Асеневци, за Асен се знае че преди да се покръсти се е наричал Белгун, от тюрк. bilge – мъдър, Тетртеровци, от terter – орел и Шишмановци, от şişman – дебел).
== Език и произход на куманите ==
Ред 23:
Куманският език спада към западния клон на [[Къпчакски езици|кипчакските езици]], които принадлежат към източната група [[тюркски езици]]. Куманите произхождат от т.нар. „слаби хуни“ – чуйски племена, които след разгрома на Северна хунну основават държавата [[Юебан]]. След разпадането на [[Тюркски каганат|Тюркския каганат]] и [[Западнотюркски хаганат|Западния тюркски каганат]], чуйските племена се консолидират около племето чумугун, вече наричано ''Имак'' или ''Кимак'' и заедно с ''Кипчак'' образуват Кимакския каганат със столица град Имакия на река [[Иртиш]]. Най-западното крило на Кимакския каганат е това на кимаките – „кумандар“ или известни в запаздната литература като кумани.
Три от най-ценните паметници на половецкия свят са „Codex cumanicus“ – триезичен кипчако-латино-персийски речник, създаден през 1303 г. в периода на Златната орда; богатото погребение на воин и неговия кон и въоръжение с ценен исторически, археологически и антропологически материал; и известните „кипчакски каменни баби“ – [[курган]]ни [[стела|стели]]<ref>[https://www.tataroved.ru/obrazovanie/textbooks/2/6/ Р.Г.Фахрутдинов. История татарского народа и Татарстана. (Древность и средневековье) Учебник для средних общеобразовательных школ, гимназий и лицеев. – Казань: Магариф, 2000.
== Външни препратки ==
| |||