'''Клод Луи Ектор, херцог дьо Вилар''' ({{lang|fr|Claude Louis Hector de Villars}}) е [[маршал]] на [[Франция]], последният от великите военачалници на крал [[Луи XIV]]. Воюва в [[Нидерландската война]] (1672- – 1678), а през 1687 г. е изпратен в [[Бавария]], за да преговаря за съюз между нея и Франция. През същата година е произведен в чин маршал. След служба като посланик във [[Виена]] (1698- – 1701), той е сред френските командири във [[Войната за испанското наследство]] (1701- – 1714) и постига блестящи победи при Фрайдлинген (1702) в Баден и Хьохщетд (1703) в Бавария. През [[1704]] г. потушава голямо въстание във Франция, известно като Камисард. През 1709 г. завършва наравно срещу армиите на [[Джон Чърчил, херцог Марлборо|херцог Марлборо]] и принц [[Евгений Савойски]] в [[Битката при Малплаке]], с което дава шанс на Франция да се измъкне непобедена от войната.<ref>''The Treaties of the War of the Spanish Succession. An Historical and Critical Dictionary'', ed. by Linda Frey and Marsha Frey, London 1995, pp. 478- – 480<br /></ref> През следващите години той успешно защитава френската граница, а през 1712 г. побеждава принц Евгений при [[Денен (битка)|Денен]]. През 1713- – 1714 г. преговаря с него за сключването на договора от Ращадт. Член на Съвета на регентството (1715- – 1723), участва в администрацията и е върховен командир на френската армия във [[ВойнатаВойна за полското наследство|войната за полското наследство]] (1733- – 1735). След смъртта си оставя ценни мемоари.<ref>''The Wordswoth Dictionary of Military Biography'', London 1990, pp. 305- – 306</ref>
