Кочо Лютата: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 17:
С четата си от 12души участва в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. На 5 октомври 1878 г., заедно с четите на [[Стоян Карастоилов]]/Стоян Воевода/от Неврокопско, Стойо Торопинков, [[Тодор Паласкаря]] и [[Коста Кукето]](общо около 400 бойци), атакува турския гарнизон, превзема [[Кресненско ханче|Кресненските ханчета]] и дава начало на Кресненско-Разложкото въстание. След което участва в освобождаването на селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]], Морска, [[Будилци|, Будилци]], [[Сливница]], [[Брезник]].
 
През 1895 г. в [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] Кочо Лютата предвожда Втора въстаническа дружина. Дружината е в състав от 150 души и нейната задача е да подпомогне дружина на поручик [[Петър Начев]] в акцията ѝ при превземането на град [[Струмица]]. Дружината води бой при село [[Габрово (Областобласт Благоевград)|Габрово]] В отряда влизат и [[Иван Топчев]][[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-4|[4]]] и [[Спиро Костов]].[[Четническа акция на Македонския комитет#cite note-5|[5]]] При него служи и [[Йордан Божков]] от [[Велес]], /участник в Съединението и харамия от четата на Кочо Лютата/.
 
Хайдушките му години са възпети в песни и до днес се пеят в Македонско, но Лютата остава в историята като най-стария хайдути водил военни действия. При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 75-годишният Кочо Лютов се записва доброволец и е най-възрастният боец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Служи в доброволческа чета №42 на [[Дончо Златков]] заедно с още 91 четници.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 410.</ref>