Уикипедия

XXVI обикновено народно събрание: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Бот: Козметични промени
Редакция без резюме
Ред 1:
'''26<sup>-ото</sup> Обикновено Народнонародно събрание''' е [[България|български]] [[Народно събрание на България|парламент]], функциониралзаседавало в [[Сграда на Народното събрание|сградата на Народното събрание]] в [[София]] от [[15 декември]] [[1945]] г. до [[628 ноемврисептември]] [[1946]] г.<ref name="bg">[https://www.parliament.bg/bg/16 Официален сайт на НС]</ref> Това е първото Народно събрание след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. То поставя началото на законодателството на оформилия се след 1948 г. [[комунизъм|комунистически]] [[тоталитарен режим в България|тоталитарен режим]]. Закрито е на [[6 ноември]] [[1946]] г.
 
Председател на XXVI Обикновено народно събрание е [[Васил Коларов]] от [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]].
 
== Избори ==
След Деветосептемврийския преврат прокомунистическото правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] разпуска [[25 Обикновено Народнонародно събрание]] и управлява без парламентарен контрол. След края на военните действия в Европа през май 1945 година то взима решение да се проведат избори за нов парламент. Основната цел на това решение е да се легитимира правителството, което трябва да води преговори за сключване на мирен договор, слагащ край на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 72 – 73}}</ref>
 
Изборите се провеждат по нов избирателен закон, с който за пръв път в България се дават избирателни права на нови групи хора – неомъжваните жени, военните и милиционерите. Минималната възраст на кандидатите е намалена на 23 години, но е забранено кандидатирането на неудобни за правителството „лица с фашистки прояви“. Кандидати могат да представят управляващият [[Отечествен фронт]], регистрираните политически партии (отново с условие да нямат „фашистки прояви“) и инициативни комитети. Гласува се по [[пропорционална система]].{{hrf|Огнянов|2008|99}}
Ред 11:
 
В условията на политически терор и при бойкот на изборите от страна на опозицията Отечествения фронт печели всички места в парламента при отчетена избирателна активност от 86%. С цел да се демонстрира [[многопартийност]], в листите са включени много представители на коалиционните партньори в Отечествения фронт, като комунистите нямат мнозинство.<ref name="БДИ"/>
 
Общото число на народните представители е 276. По списък избраните народни представители са 279,<ref name="bg"/> понеже са включени двама починали и един подал оставка.<ref>Забележка в Азбучника към Стенографски дневници на XXVI Народно събрание, сесия I, открита на 15. XII. 1945, закрита на 28. IX. 1946, книга З, стр. 10</ref>
 
{| class="prettytable"
Line 49 ⟶ 51:
 
== Дейност ==
XXVI Обикновено Народно събраниеОНС е открито на 15 декември 1945 година с [[тронно слово]] на регента [[Венелин Ганев]].<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 700 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
 
XXVI Обикновено Народнонародно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 законазакони и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на [[Регентство]]то и става основа за масова чистка на офицерския състав на [[Българска армия|Българската армия]] и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със [[Съветски съюз|съветско]] гражданство. Поставено е и началото на [[национализация]]та със [[Закон за трудовата поземлена собственост]] и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.<ref name="БДИ"/>▼
 
Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към [[Търновска конституция|Търновската конституция]], 26-ото Обикновено Народно събраниеОНС не успява да получи признанието на демократичните страни от [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано [[6 Велико Народнонародно събрание]], последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.<ref name="БДИ"/>▼
 
== Сесии ==
▲XXVI Обикновено Народно събрание развива активна дейност, с която полага правните основи на тоталитарния режим. За осеммесечното си съществуване то приема 215 закона и закона за изменение на закони. Законът за ръководство и контрол на армията отнема функциите на [[Регентство]]то и става основа за масова чистка на офицерския състав на [[Българска армия|Българската армия]] и замяната му с хора, лоялни към Комунистическата партия, като част от тях дори са със [[Съветски съюз|съветско]] гражданство. Поставено е и началото на [[национализация]]та със [[Закон за трудовата поземлена собственост]] и Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.<ref name="БДИ"/>
* I редовна (15 декември 1945 – 6 ноември 1946)
 
== Бюро ==
▲Въпреки усилията на правителството да демонстрира поне частично и формално придържане към [[Търновска конституция|Търновската конституция]], 26 Обикновено Народно събрание не успява да получи признанието на демократичните страни от [[Антихитлеристка коалиция|Антихитлеристката коалиция]]. Притиснат от необходимостта да сключи мирен договор с тях, режимът е принуден да допусне представители на опозицията в парламента. През юли 1946 г. е приет Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание. Въз основа на него е избрано [[6 Велико Народно събрание]], последният парламент с участие на опозицията преди окончателното установяване на комунистическия режим.<ref name="БДИ"/>
=== Председател и подпредседатели ===▼
* [[Васил Коларов]] – председател<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X</ref> (БРП (комунисти))▼
 
=== Подпредседатели ===
▲== Председател и подпредседатели ==
▲* [[Васил Коларов]] – председател<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 547, ISBN 954-528-790-X</ref> (БРП (комунисти))
* [[Георги Трайков]] – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (БЗНС)
* [[Петър Попзлатев (политик)|Петър Попзлатев]] – подпредседател на Бюрото на Народното събрание (Звено)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/XXVI_обикновено_народно_събрание“.