Сардинско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-it}} => {{lang|it}}
Наполен II => Наполеон III
Ред 85:
След назначаването на граф [[Камило Кавур|Камило Бенсо ди Кавур]] начело на министерския съвет на Кралство Пиемонт започва и подготовката за обединяването на Италия. През 1853 – 1856 г. кралството участва и в [[Кримската война]] срещу Русия.
 
На 23 април 1859 г., след няколко провокации от пиемонтска страна, Австрия обявява война на Сардинското кралство. Съгласно предварителни уговорки, това е достатъчен повод за Франция да се намеси в конфликта на страната на италианците. Наполеон IIIII обаче не спазва обещанието си към Кавур французите да се бият до окончателното отвоюване на кралство Ломбардия-Венеция от австрийците. В желанието си да да приключи по-бързо войната, след френско-сардинските победи при Маджента и Солферино, Наполеон IIIII сключва сепаративен мир с австрийците зад гърба на Кавур. Съгласно условията, Австрия се отказва единствено от Ломбардия. Виена обаче отказва да предаде каквито и да е територии на Сардинското кралство, поради което първоначално Ломбардия е анексирана от Франция, а Наполеон IIIII от своя страна отстъпва областта на Сардинското кралство, за да постави в неудобна позиция победена Австрия.
 
На 5 март 1860 г. жителите на Тоскана, Модена и Романя гласуват на референдум да се присъединят към Сардинското кралство. Наполеон IIIII, който се страхува от една силна Савойска държава на югозападната си граница, заявява, че ако Сардиния присъедини тези земи, като компенсация Франция ще трябва да получи от Пиемонт Ница и Савоя. След проведен референдум в тези две области на кралството 90% от жителите на Ница и Савоя се обявяват за присъединяване към Франция.
 
През 1860 г. от Сардиния Джузепе Гарибалди започва своя поход за обединението на Италия от името на Сардинското кралство. Гарибалди успява да се справи с Неаполитанското кралство и се насочва към Гета. Кавур е доволен от постигнатото до момента, а Гарибалди настоява походът да се отправи към Рим. Така Гарибалди се оказва твърде революционен за краля и министъра му.