Сардинско кралство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Наполен II => Наполеон III
Ред 85:
След назначаването на граф [[Камило Кавур|Камило Бенсо ди Кавур]] начело на министерския съвет на Кралство Пиемонт започва и подготовката за обединяването на Италия. През 1853 – 1856 г. кралството участва и в [[Кримската война]] срещу Русия.
 
На 23 април 1859 г., след няколко провокации от пиемонтска страна, Австрия обявява война на Сардинското кралство. Съгласно предварителни уговорки, това е достатъчен повод за Франция да се намеси в конфликта на страната на италианците. [[Наполеон III]] обаче не спазва обещанието си към Кавур французите да се бият до окончателното отвоюване на кралство Ломбардия-Венеция от австрийците. В желанието си да да приключи по-бързо войната, след френско-сардинските победи при Маджента и Солферино, Наполеон III сключва сепаративен мир с австрийците зад гърба на Кавур. Съгласно условията, Австрия се отказва единствено от Ломбардия. Виена обаче отказва да предаде каквито и да е територии на Сардинското кралство, поради което първоначално Ломбардия е анексирана от Франция, а Наполеон III от своя страна отстъпва областта на Сардинското кралство, за да постави в неудобна позиция победена Австрия.
 
На 5 март 1860 г. жителите на Тоскана, Модена и Романя гласуват на референдум да се присъединят към Сардинското кралство. Наполеон III, който се страхува от една силна Савойска държава на югозападната си граница, заявява, че ако Сардиния присъедини тези земи, като компенсация Франция ще трябва да получи от Пиемонт Ница и Савоя. След проведен референдум в тези две области на кралството 90% от жителите на Ница и Савоя се обявяват за присъединяване към Франция.