Цанчо Цанчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 13:
Цанчо Димитров Цанчев е роден в [[Златица]] през [[1937]] година. По бащина линия е от рода [[Бальови]]. По майчина линия е от рода [[Самарджиеви]] (Осмаците). През [[1939]] г. родителите му се преселват в [[София]].
 
През [[1957]] г. завършва [[Техникум по фина механика и оптика|Техникума по фина механика и оптика]] в [[София]] със специалност „Камерна техника“.
 
През [[1972]] г. завършва с отличие специалността „Кинооператорско майсторство“ във [[Висш институт за кинематография (Москва)|Висшия институт за кинематография]] (ВГИК) в [[Москва]].
Ред 23:
== Творчество ==
Главен оператор на филмите:
* „[[Любовницата на Граминя]]“ (игр., бълг.-итал., реж. [[Карло Лидзани]], 1969 г.),
* „[[Князът]]“ (игр., реж. [[Петър Б. Василев]] -Милевин, 1970 г.),
* „[[Чили — година първа]]“ (докум., реж. [[Владислав Икономов]], 1972 г.),
* „[[Тихият беглец]]“ (игр., реж. [[Петър Б. Василев]]-Милевин, 1972 г.),
* „[[Произшествие на сляпата улица]]“ (тв 5 серии, реж. [[Владислав Икономов]], сериите „Кутия за енфие“, „Самопризнание“, „Нещастен случай“ 1974 г.),
* „[[Магистрала (филм)|Магистрала]]“ (игр., реж. [[Стефан Димитров]], 1975 г.),
* „[[Войникът от обоза]]“ (игр., бълг.-белар, реж. Игор Добролюбов, 1976),
* „[[Спомен за близначката]]“ (игр., реж. [[Любомир Шарланджиев]], 1976 г.),
* „[[Топло]]“ (игр., реж. [[Владимир Янчев]], 1978 г.),
* „[[Фильо и Макензен]]“ (тв 7 серии, реж. [[Димитър Петров]], [[Владислав Икономов]], 1979 г.),
* „[[Трите смъртни гряха]]“ (игр., реж. [[Любомир Шарланджиев]], 1980 г.),
* „[[Слънце на детството]]“ (тв 2 серии, реж. [[Илко Дундаков]], 1981 г.),
* „[[Аз не живея един живот]]“ (игр.-док., реж. [[Никола Корабов]], 1981),
* „[[Почти ревизия]]“ (тв 4 серии, реж. [[Тодор Стоянов]], 1983 г.)
* „[[Семейство Карастоянови]]“ (тв 4 серии, бълг.-укр., реж. Николай Мащенко, 1983 г.),
* „[[Васко да Гама от село Рупча]]“ (тв 7 серии, реж. [[Димитър Петров]], 1986 г.),
* „[[Ако можеш, забрави]]“ (игр., реж. Николай Босилков, 1988 г.),
* „[[Земя„Земя избрана от слънцето]]“слънцето“ (док. реж. [[Чавдар Гагов]], 1990 г.)
* „[[Музикален момент]]“ (игр., реж. Николай Босилков, 1990 г.),
* „[[Веществено доказателство (български филм)|Веществено доказателство]]“ (игр., реж. [[Борислав Пунчев]], 1991 г.).
 
Втори оператор на филмите:
Ред 50:
 
Асистент-оператор на филмите:
* „[[Бъди щастлива Ани]]“ (игр., реж. [[Владимир Янчев]], 1961 г.),
* „[[Слънцето и сянката]]“ (игр., реж. [[Рангел Вълчанов]], 1962 г.),
* „[[Инспекторът и нощта]]“ (игр., реж. [[Рангел Вълчанов]], 1963 г.)
* „[[Вълчицата]]“ (игр., реж. [[Рангел ВълчаноВълчанов]]в, 1965 г.)
* „[[Рицар без броня]]“ (игр., реж. [[Борислав Шаралиев]], 1966 г.)
* „[[Вечен календар (филм)|Вечен календар]]“ (игр., реж. [[Петър Донев]], 1966 г.)
* „[[Привързаният балон]]“ (игр., реж. [[Бинка Желязкова]], 1967 г.)
 
== Награди ==
* Орден [[„Кирил и Методий“]] - I степен ([[1982]] г.)
* Орден "[[Червено знаме на труда]]" ([[1987]] г.)
* Наградата за операторско майсторство на Варненския кинофестивал „[[Златната„Златната роза]]“роза“ ([[1986]] г.) за филма "[[Васко да Гама от село Рупча]]".
* Наградата за операторско майсторство от Международния кинфестивал за детски филми "Златният Лачено" ([[1982]] г.) за филма "[[Слънце на детството]]"
* Специалната награда на Варненския кинофестивал „[[Златната„Златната роза]]“роза“ ([[1976]] г.) за филма "[[Спомен за близначката]]" – присъдена на режисьора [[Любомир Шарланджиев]], оператора [[Цанчо Цанчев]] и сценариста [[Константин Павлов]].
 
== Семейство ==
Съпруга – Лидия. Син – [[Димитър Цанчев]], български [[дипломат]], постоянен представител на България към [[Европейския съюз]], бивш заместник-министър на външните работи на Република България, посланик на България в [[Израел]] и в [[ООН – Женева]]–Женева, външнополитически съветник на Президента на Република България [[Петър Стоянов]] и говорител на [[Министерството на външните работи]].
 
== Външни препратки ==