Революция на розите: Разлика между версии

| Причини = Лошо икономическо управление </br> [[Изборна измама]] </br> Политическа корупция </br> [[Бедност]]

| Цели = [[Европейска интеграция]] </br> [[Избори|Свободни избори]] </br> Реинтеграция на [[Абхазия]], [[Аджария]] и [[Южна Осетия]] </br> Оставката на [[Едуард Шеварднадзе]]

„'''Революцията на розите'''“ (на [[грузински]]: {{lang|ka|ვარდების რევოლუცია}} – ''вардебис револуциа'') е промяна на властта в [[Грузия]] през ноември [[2003]] г., която се налага след широки протести срещу спорните парламентарни избори. В резултат на това президентът [[Едуард Шеварднадзе]] е принуден да подаде оставка на [[23 ноември]] [[2003]] г.

На 3 ноември Международната мисия за наблюдение, съставена от Парламентарните асамблеи на ОССЕ и Съвета на Европа, Европейския парламент и Бюрото на ОССЕ за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), правят заключение, че парламентарните избори на Грузия на 2 ноември са невалидни. [[Михаил Саакашвили]] твърди, че е спечелил изборите (твърдение подкрепяно от независими социолози). Това е потвърдено от независими паралелни таблици за гласуване, осъществени от Международната общност за честни избори и демокрация. Саакашвили и обединената опозиция приемат тези резултати за официални и подтикват грузинците да демонстрират срещу правителството на Шевардандзе и да се включат в ненасилствена гражданска неподчиненост срещу властите. Главните демократически опозиционни пратиипартии се обединяват с искане за отстраняване от власт на Шевардандзе и за повторно провеждане на изборите.

През средата на ноември започват масови анти-правителствени демонстрации по централните улици на [[Тбилиси]], като скоро обхващат почти всички големи градове в Грузия. Младежката организация „Кмара“ („Достатъчно!“ – съответствие на сръбската „Отпор“) и някои други неправителствени организации, като Института за свободи, са активни във всички протестни действия. Правителството на Шевардандзе е подкрепено от Аслан Абшидзе, семи-сепаратистки лидер от автономния регион Аджария, който изпраща хиляди от своите привърженици, за да проведат про-правителственипроправителствени контра-демонстрации в Тбилиси.

Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президентапрезидентът Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Тази сесия е считана за нелегална от повечето от опозиционните партии. Поддръжници на 2 от тези партии, водени от Саакашвили нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си (откъдето идва и името „Революцията на Розите“), прекъсвайки речта на президента Едуард Шевердандзе и принуждавайки го да избяга с бодигардите си. По-късно той обявява извънредно положение и започва да организира войска и полиция близо до резиденцията си в Тбилиси. Елитните военни части обаче отказват да подкрепят правителството. На 23 ноември вечерта Шевердандзе се среща с опозиционните лидери Саакашвили и Зураб Зхвания, за да обсъдят ситуацията в среща организирана от руския външен министър [[Игор Иванов]]. След срещата президентът обявява своята оставка. Това предизвиква еуфория по улиците на Тбилиси. Повече от 100000100 000 протестанти празнуват победата през цялата нощ, съпроводени с фойерверки и рок концерти.

Значителен източник на финансиране за Революцията на Розите е била мрежата от фондации и неправителствени организации на американския милиардер и финансист [[Джордж Сорос]]. Сорос дава повече от 43 милиона долара за отстраняването на Шевердандзе. В изказване в [[ТблисиТбилиси]] през юни 2005, Сорос казва:

За [[Оранжева революция|Оранжевата революция]], последвала спорните украински президентски избори през 2004 г., се твърди, че отчасти е била вдъхновена от грузинската Революция на розите. <ref>{{икона|en}} Bunce, V.J & Wolchik, S.L. „International diffusion and postcommunist electoral revolutions“ ''Communist and Post-Communist Studies'' (2006) том 39, No 3, стр. 283-304</ref>