Александър Малинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 31:
}}
 
'''Александър Павлов Малинов''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Демократическа партия|Демократическата партия]]. Той е [[министър-председател на България]] в [[Правителство на България (30)|30-тотоото]] (1908 – 1910), [[Правителство на България (31)|31-вото]] (1910 – 1911), [[Правителство на България (36)|36-тотоото]] (1918), [[Правителство на България (37)|37-ото]] (1918) и [[Правителство на България (46)|46-ото]] (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено народно събрание (1931 – 1934).
 
== Биография ==
Ред 38:
 
=== Професионална и политическа кариера ===
[[Файл:BASA-45K-1-17-1-Government-of-Alexander-Malinov-1931.jpg|ляво|мини|200px|47-мотоото правителство на България с председател А. Малинов. Източник: [[ДА „Архиви“]]]]
След идването си в България работи като [[съдия]], [[прокурор]] и [[адвокат]] в [[Пловдив]].
 
Активен деец на Демократическата партия, той става неин водач след смъртта на [[Петко Каравелов]] през [[1903]]. Малинов е начело на [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|правителството на Демократическата партия]] (1908 – 1911), при което е [[Обявяване на независимостта на България|е обявена независимостта]] на България ([[22 септември]] [[1908]]) и са подготвени<ref>Георгиева, Станка. [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/5.2/5.2-29.pdf Промените в конституцията, наложени от обявяването на Независимостта на България на 22 септември 1908 г.] Научни трудове на Русенския университет 2008, том 47, серия 5.2, с. 157 – 158 (достъп 21 февруари 2015)</ref> измененията в [[Търновска конституция|Търновската конституция]] от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар [[Фердинанд I|царя]].
 
В края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Александър Малинов оглавява две коалиционни правителства (1918), които сключват [[Солунско примирие|Солунското примирие]] и потушават [[Войнишко въстание|Войнишкото въстание]]. По време на управлението на [[Александър Стамболийски]] е изпратен в затвора ([[1922]]), заедно с много други водачи на опозицията. След [[Преврат в България (1923)|Деветоюнския преврат]] е освободен и се включва в новосъздадения [[Демократически сговор]], но през [[1924]] г. го напуска и преминава в опозиция.