Луис Бунюел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 97:
=== В Мексико ===
==== Първи мексикански филми ====
През 1946 година Дениз Тюал, вдовицата на изпълнителя на главната роля в „Андалуското куче“ [[Пиер Бачев]],{{hrf|Pallister|1997|93}} предлага на Бунюел заедно да адаптират пиесата на Лорка „[[Домът на Бернарда Алба]]“, по която да заснемат филм във Франция.{{hrf|Camacho|2001|83}} Още преди двамата да заминат за Европа обаче се оказва, че ще бъде трудно да получат правата за пиесата от семейството на Лорка.{{hrf|Bazin|1982|21}} По това време Бунюел и Тюал се намират в [[Мексико (град)|Мексико]], където се обръщат към продуцента [[Оскар Дансихерс]] за финансова помощ.{{hrf|Camacho|2001|83}} Дансихерс ръководи собствена продуцентска компания, която помага на американски филмови студиа при снимки в Мексико, но след войната губи контактите си с Холивуд, тъй като в периода на [[маккартизъм|маккартизма]] е включен в [[Маккартизъм#Черни списъци|черните списъци]] като комунист.{{hrf|Schreiber|2008|73}} Макар че не е ентусиазиран за филма по Лорка, той има желание да работи с Бунюел и го убеждава да направи един филм за него.{{hrf|Бунюел|2010|230}}
[[Файл:Libertad Lamarque.jpg|мини|150п|Либертад Ламарке, изпълнителката на главната роля в първия мексикански филм на Бунюел]]
По времето когато Луис Бунюел пристига в страната, [[мексиканско кино|мексиканското кино]] достига кулминацията на своя [[Златен век на мексиканското кино|Златен век]].{{hrf|Fein|1994|103 – 135}} През 1947 година киноиндустрията в Мексико е значим стопански сектор с 32 хиляди заети, 72 продуценти, четири активни студиа и около 1500 киносалона в страната, от които 200 в столицата.{{hrf|Huer|1964|48 – 69}} За своя първи проект Бунюел и Дансихерс избират „[[Голямото казино]]“ (''„Gran Casino“'', 1947), който изглежда сигурен успех – исторически [[мюзикъл]], в който действието се развива в [[Тампико]] по време на нефтения бум, с участието на две от големите латиноамерикански знаменитости – аржентинската актриса и певица [[Либертад Ламарке]] и мексиканския певец и звезда на ''[[чаро]]
„Голямото казино“ няма особен търговски успех, като понякога дори е определян като провал.{{hrf|Estève|1963|82}} Някои обясняват неуспеха на филма с отстъпките, които Бунюел е принуден да прави на лошия вкус на актьорите, най-вече на Негрете,{{hrf|Martínez Herranz|2002|525}} докато други го отдават на загубените технически умения на режисьора{{hrf|Fuentes|2004|92}}{{hrf|García Riera|1969|90}} и неговата неувереност след толкова години, в които не е режисирал.{{hrf|Charity|2007|105}} Трети смятат, че по това време целият жанр чаро с неговите евтини и набързо направени филми започва да омръзва на мексиканската публика.{{hrf|Acevedo-Muñoz|2003|48}}{{hrf|Mraz|1984|23}}
Ред 107:
Неуспехът на „Голямото казино“ отново спира кариерата на Бунюел и той получава възможност да режисира нов филм едва след две години.{{hrf|Paranaguá|1995|202}} През този период той се издържа с пари от майка си, а същевременно съвместно с Жанет и [[Луис Алкориса]] пише сценария на филма ''„Si usted no puede, yo sí“'', заснет от [[Хулиан Солер]] през 1950 година.{{hrf|Baxter|1994|203}} Той продължава да работи и по идеята за сюрреалистичен филм, наречен ''„Ilegible, hijo de flauta“'', заедно с поета [[Хуан Лареа]].{{hrf|Gurney|2004|49}} Когато Дансихерс отбелязва, че се е появила мода за филми за улични хулигани, Бунюел започва да обикаля крайните квартали на Мексико в търсене на материал, разговаряйки със социални работници за сблъсъци между улични банди и убити деца.{{hrf|Baxter|1994|203 – 204}}
По това време Дансихерс е ангажиран с продуцирането на филми на известния актьор и режисьор [[Фернандо Солер]], една от най-дълголетните фигури в историята на мексиканското кино.{{hrf|Stock|1997|213}} Макар че Солер обикновено предпочита сам да режисира филмите си, той решава, че съчетаването на двете дейности ще е твърде трудно за базирания на пиеса на Адолфо Торадо „[[Празноглавецът]]“ (''„El Gran Calavera“''), затова се обръща към Дансихерс да намери човек, който да поеме техническата страна на режисьорската работа.{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} Бунюел се възползва от тази възможност и обяснява: „Забавлявах се с монтажа, конструкциите, ъглите... Всичко това ме интересуваше, защото все още бях чирак в така нареченото ''нормално'' кино.“{{hrf|Cine Club – Cine Mexicano|2012a}} В резултат на работата му по този филм той разработва техника за евтино и бързо създаване на филми, ограничавайки се до 125 дубъла.{{hrf|Schreiber|2008|73}} „Празноглавецът“ е завършен за 16 дни
==== „Забравените“ ====
| |||