Руслан Райчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Peppino1502 (беседа | приноси) Добавяне на портрет |
Peppino1502 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
От 1968 г., успоредно с диригентската си дейност в Софийската народна опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на [[Пловдивска филхармония|Пловдивската филхармония]] , както се говореше, тогава започнал „златният им период“. Триумфални участия в София, Варна и Русе, четири турнета с огромен успех във ФРГ, две в Италия и Швейцария. Множество грамофонни плочи с „Балкантон“, като почти всички са лицензирани в Италия, Франция, ФРГ, Канада, САЩ и Япония.
През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ. Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур – без да се стигне до трети, за „Генералмузикдиректор“ (главен
Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд Опера с режисьор Джозеф Лоузи, премиера на 9.06.1980 г. и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов, премиера на 24.02.1981 г. като Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал в Миланската Скала.
В годините след това Руслан Райчев гостува многократно с огромен успех със Софийската опера, като кулминационната точка е „Война и мир“ на Сергей Прокофиев през 1986 г. в Париж и в Италия. Непосредствено след гостуване в Испания през 1988 г., където с много голям успех дирижира „Набуко“, „Тоска“ и „Хованщина“, след незабравими изпълнения на Реквиема от Верди в Овиедо и Мадрид, кипящият от енергия Руслан Райчев бива пенсиониран в началото на 1989 г., само месец преди премиерата на „Силата на съдбата“ от Верди, която до момента интензивно подготвя. Тогава Руслан Райчев тръгва на самостоятелни гастроли по света: Норвегия, Швеция, ФРГ, Франция, Исландия, Чехословакия
През 1990 г. става отново „Генералмузикдиректор“ – в гр. Шверин, в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992 като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на новото правителство на СДС да оглави отново ръководството на Софийската опера, която извежда до нови големи успехи, не само в родината, но и в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел и особено с масивното участие на прочутия Музикален фестивал в Страсбург през 1994 г. Въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, след време Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за мястото му. Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и на 1.11.1994 г. е
От 1. септември 1996 г. Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор Светозар Донев в ДМТ „Стефан Македонски“ като главен диригент и първи зам. директор на [[Национален музикален театър „Стефан Македонски“|Музикалния театър]]. Неговите постановки на „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, гала-концертите „Роберт Щолц“, „Йохан Щраус“, „Имре Калман“, „Франц Лехар“ и др. бележат особено развитие на музикалното виждане в театъра. С Музикалния театър Райчев провежда с огромен успех 24 турнета с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония.
Руслан Райчев има огромен оперен и симфоничен както и хоров репертоар. Има над 120 премиери и около 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерта. Индивидуални гостувания като гост-диригент е имал в цяла [[Европа
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал най-големите съвременни певци: [[Пласидо Доминго]], [[Хосе Карерас]], [[Мирела Френи]], Катя [[Ричарели]], [[Монсерат Кабайе]], Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Джакомо Арагал, Франциско Араиза, Джузепе Тадей, Джанфранко Чекеле, Курт Ридъл, Джеси Норман, Едита Груберова, Гуинет Джонс, Паата Бурчуладзе, Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Елена Образцова и много други. На концертния подиум той е партнирал на такива светила като Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Игор Ойстрах, Тихон Хренников, Клаудио Арау, Пинкас Цукерман, Маурицио Полини, Исак Щерн, Руджеро Ричи, Шура Черкаски, Алексис Вайсенберг, Иво Погорелич, Минчо Минчев, Антон Диков, Юри Буков, Людмил Ангелов и др.
Ред 48:
През 1979 г., за 60-годишнината си Руслан Райчев получава орден H.P. България II. степен, а през [[1999]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] I.степен.<ref>Указ № 131 от 4 май 1999 г.</ref> – за извънредно големите му заслуги към българската музикална култура и по случай 80 години от рождението му.
През [[1982]] г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция.
Почетен гражданин на Варна и София.
Умира в [[София]] на [[9 януари]] [[2006]] г.
== Бележки ==
| |||