Руслан Райчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Peppino1502 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Peppino1502 (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 46:
Всички наши големи певци – [[Николай Гяуров]], Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи-рецитали в Балкантон. Никола Гюзелев само има около 10 плочи с Р. Райчев. За Балкантон той прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. През 1979 г., за 60-годишнината си Руслан Райчев получава орден H.P. България II. степен, а през [[1999]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] I.степен.<ref>Указ № 131 от 4 май 1999 г.</ref> – за извънредно големите му заслуги към българската музикална култура и по случай 80 години от рождението му.
През [[1982]] г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за изкуство и литература на Франция.
| |||