Отваря главното меню

Промени

Дребни ремонти и още един раздел.
'''Инвазивни''' ({{lang|la|на=от|invasio}} – нашествие, нападение, набег, насилие, окупация) за определено място са такива [[Вид (биология)|вид]]ове, които не са естествено разпространени там, а са интродуцирани по един или друг начин и имат тенденцията да се разпространяват до степен да увредят местната [[екосистема]], като в някои дефиниции се включва също и вреда за човешката [[икономика]] и [[здраве]]<ref>{{Citation|title=Ecosystem Consequences of Biological Invasions |author=Joan G. Ehrenfeld |journal=Annual Review of Ecology, Evolution, and Systematics |year=2010 |volume=41 |pages=59 – 80 |doi=10.1146/annurev-ecolsys-102209-144650 }}</ref>.
[[Файл:Young Ailanthus altissima.JPG|мини|Млада фиданка [[Ailanthus altissima]] в градска среда.]]
Критериите за това дали един вид е инвазивен са доста противоречиви, поради разнообразните възприятия на изследователите и свързаната с това загриженост за субективността на понятието инвазия<ref name=neutral>[http://www.esf.edu/efb/parry/502_reading/colautti2004.pdf "A neutral terminology to define 'invasive species'"], Robert I. Colautti et al., Diversity and Distributions, (Diversity Distrib.) (2004) 10, 135 – 141.</ref> Има различни алтернативни предложения за употребата на това понятие. Най-честата употреба на понятието се отнася до интродуцираните видове (наричани още „не местни“, „не автохтонни“), които въздействат неблагоприятно в екологичен и икономически план върху [[хабитат]]ите и [[биотоп]]ите, в които са навлезли. Тези нашественици могат да бъдат както [[Растения|растителни]], така и [[Животни|животински]] видове и да нанесат вреди чрез доминирането си както в определени хабитати в [[дива природа|дивата природа]], а също и в преходната зона между дива природа и [[градска среда]] поради липсата на естествен контрол, каквито са например [[хищници]]те или съответно [[тревопасни]]те. Това включва растения, определяни като „екзотични плевели“ или „инвазивна екзотика“, завземащи местните растителни съобщества<ref>Exotic Pest Plant Council. '[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plants of Greatest Ecological Concern in California]' accessed 4/10/2010.</ref>. Понятието в този си смисъл е използвано от правителствени организации<ref>(September 21, 2006). [http://www.invasivespeciesinfo.gov/whatis.shtml National Invasive Species Information Center – What is an Invasive Species?]. ''United States Department of Agriculture: National Agriculture Library''. Retrieved on September 1, 2007.</ref><ref>{{cite journal|last1=USA|year=1999|title=Executive Order 13112 of February 3, 1999: Invasive Species|journal=Federal Register|volume=64|issue=25|pages=6183 – 6186 }}</ref>, както и от групи по опазване на природата като Международен Съюз за Опазване на Природата (International Union for Conservation of Nature (IUCN) и Калифорнийско Общество за Местните Растения<ref name=neutral/>. Европейският Съюз разглежда като „инвазивни несвойствени видове“ такива, които са първо извън зоната си ма естествено разпространение и второ, застрашават биолигичното[[Биологично разнообразие|биологичното разнообразие]]<ref>{{cite web |url= http://ec.europa.eu/environment/nature/invasivealien/docs/1_EN_resume_impact_assesment_part1_v3.pdf |title=Communication From The Commission To The Council, The European Parliament, The European Economic And Social Committee And The Committee Of The Regions Towards An EU Strategy On Invasive Species |accessdate=2011-05-17}}</ref><ref name="TsiamisGervasini2016">{{cite journal |last1=Tsiamis |first1=Konstantinos |last2=Gervasini |first2=Eugenio |last3=D’Amico|first3=Fabio|last4=Deriu|first4=Ivan |last5=Katsanevakis|first5=Stelios|last6=Crocetta|first6=Fabio|last7=Zenetos|first7=Argyro|last8=Arianoutsou|first8=Margarita|last9=Backeljau|first9=Thierry|last10=Bariche|first10=Michel|last11=Bazos|first11=Ioannis|last12=Bertaccini|first12=Assunta|last13=Brundu|first13=Giuseppe|last14=Carrete|first14=Martina|last15=Çinar|first15=Melih|last16=Curto|first16=Giovanna|last17=Faasse|first17=Marco|last18=Justine|first18=Jean-Lou|last19=Király|first19=Gergely|last20=Langer|first20=Martin|last21=Levitt|first21=Ya'arit|last22=Panov|first22=Vadim|last23=Piraino|first23=Stefano|last24=Rabitsch|first24=Wolfgang|last25=Roques|first25=Alain|last26=Scalera|first26=Riccardo|last27=Shenkar|first27=Noa|last28=Sîrbu|first28=Ioan|last29=Tricarico|first29=Elena|last30=Vannini|first30=Andrea|last31=Vøllestad|first31=Leif Asbjørn |last32=Zikos |first32=Andreas|last33=Cardoso|first33=Ana Cristina |title=The EASIN Editorial Board: quality assurance, exchange and sharing of alien species information in Europe|journal=Management of Biological Invasions |volume=7|issue=4 |year=2016 |pages=321 – 328 |issn=1989 – 8649|doi=10.3391/mbi.2016.7.4.02|url=http://www.reabic.net/journals/mbi/2016/4/MBI_2016_Tsiamis_etal.pdf}}</ref>.
 
Понятието се използва също и от земеделци, градинари, [[Ботаника|ботаници]], изследователи, еколози и интересуващите се от опасни растения<ref>[http://www.cal-ipc.org/ip/inventory/pdf/Inventory1999.pdf Exotic Pest Plant Council]. p. 1. accessed 4/10/2010.</ref>. Алтернативна употреба разширява понятието също и до местни видове, които са колонизирали зони от естественото си разпространение<ref name=neutral/>, като например елените, при които има свръхнаселени популации в някои крайградски зони в североизтока на [[САЩ]]<ref name="Rachael E.">{{cite journal |last=Urbanek |first=Rachael E. |author2=K.R. Allen |author3=K.C. Neilsen |year=2011 |title=Urban and Suburban Deer Management by State Wildlife-Conservation Agencies|journal=Wildlife Society Bulletin |volume=35 |issue=3 |pages=310 – 315 |doi=10.1002/wsb.37|jstor=wildsocibull2011.35.3.310}}</ref>. Понякога понятието се използва за видове, които са се разпространили навсякъде<ref name=neutral/>{{rp|136}}. Не всеки интродуциран вид обаче оказва неблагоприятно въздействие на околната среда. Такъв пример е обикновената златна рибка (''[[Carassius auratus]]''), която днес се среща навсякъде в САЩ, но рядко достига значителна населеност <ref name=neutral/>{{rp|136}}. Ярки примери за инвазивни видове са [[Европейски заек подземник|европейският заек]], [[източна сива катерица|сивата катерица]], [[Домашна котка|домашната котка]], [[шаран]]ът, [[пор]]ът<ref>{{Cite journal|last=Krishna|first=Neal|last2=Krishna|first2=Vandana M.|last3=Krishna|first3=Ryan N.|last4=Krishna|first4=Sampath|date=February 2018|title=The Invasiveness of the Genus Sylvilagus in Massachusetts and the Resulting Increase in Human Allergen Sensitization to Rabbits|journal=Journal of Allergy and Clinical Immunology|volume=141|issue=2|pages=AB236|doi=10.1016/j.jaci.2017.12.747|issn=0091 – 6749}}</ref>. Някои учени предлагат [[ГМО|генетично модифицираните организми]] да се разглеждат и третират като нашественици<ref>{{cite journal|last=Paull|first=J.|year=2017|title=Genetically Modified Organisms (GMOs) as Invasive Species|journal=Journal of Environment Protection and Sustainable Development|volume=4|pages=31 – 37|url=https://www.academia.edu/36848516}}</ref>.
Обект на изследванията са особеностите на видовете и факторите на екосистемите, чието комбиниране превръща един интродуциран вид в инвазивен.
 
=== Механизми, свързани с особеностите на видовете ===
Всички видове са в надпревара за оцеляване, а при инвазивните явно има особености или комбинации от особености, които им позволяват да надвият местните видове. В някои случаи става дума за скорост на растеж и възпроизводство. В други случаи видовете взаимодействат по между си пряко.
 
Екологично подпомагане се наблюдава, когато един вид моделира средата си по начин, благоприятен за развитието на други видове. Например [[Зеброва мида|зебровата мида]] увеличава разнообразието в хабитата си, като осигурява цепнатини, които се заселват от други безгръбначни. Заедно с отделяните от филтриращата водата мида отпадъчни вещества това увеличава плътността и разнообразието на общностите безгръбначни в [[бентос]]ната зона<ref name="silv">{{cite journal |last=Silver Botts |first=P. |last2=Patterson |first2=B.A. |last3=Schlosser |first3=D. |year=1996 |title=Zebra mussel effects on benthic invertebrates: Physical or biotic?|journal=Journal of the North American Benthological Society |volume= |issue=15 |pages= 179 – 184}}</ref>.
 
=== Механизми, свързани с особеностиособеностите на екосистемата ===
Количеството на налични ресурси в екосистемата и степента, в която тези ресурси се използват от организмите определят определят ефекта от допълнително внесените в нея видове. В стабилните екосистеми има равновесие между използваните и наличните ресурси. Различни механизми могат да опишат ситуацията, когато екосистемата страда от различни видове смущения<ref>{{cite journal |last=Byers |first=J.E. |year=2002 |title=Impact of non-indigenous species on natives enhanced by anthropogenic alteration of selection regimes |journal=Oikos |volume=97 |issue=3 |pages=449 – 458 |doi=10.1034/j.1600-0706.2002.970316.x}}</ref>.
 
 
Промените в екосистемата могат да влияят на разпределението на видовете. Например [[ръбен ефект|ръбните ефекти]] описват какво се случва, когато част от екосистемата е нарушена, като в случая на разчистване на земя за земеделски цели. На границата на ненарушения хабитат се оформя гранична зона, която става нов хабитат, нова територия на победители и победени и евентуално за видове, които не биха оцелели извън тази гранична зона<ref>{{Cite journal|last=Alverson|first=William S.|last2=Waller|first2=Donald M.|last3=Solheim|first3=Stephen L.|date=1988|title=Forests Too Deer: Edge Effects in Northern Wisconsin|journal=Conservation Biology|volume=2|issue=4|pages=348 – 358|doi=10.1111/j.1523-1739.1988.tb00199.x|jstor=2386294}}</ref>.
 
== Екология ==
=== Особености на екосистемите с нашествие ===
През 1958 г. Чарлз С. Елтън<ref name="elton">{{cite book |last= Elton|first=C.S. |others=Foreword by Daniel Simberloff |title=The Ecology of Invasions by Animals and Plants |origyear=1958 |year=2000 |publisher=University of Chicago Press |location=Chicago |isbn=978-0-226-20638-7 |page=196}}</ref> изказва твърдение, че екосистемите с по-голямо видово разнообразие в по-малка степен са обект на инвазия, защото имат по-малко незаети ниши. По-късно други еколози посочват примери на екосистеми с много богато рзнообразие и в същото време силно обхванати от инвазия. Те изказват обратното предположение, че екосистеми с голямо биоразнообразие са по-податливи на инвазивни ведове<ref name=autogenerated2>{{cite journal |last=Stohlgren |first=T.J. |last2=Binkley |first2=D. |last3=Chong |first3=G.W. |last4=Kalkhan |first4=M.A. |last5=Schell |first5=L.D. |last6=Bull |first6=K.A. |last7=Otsuki |first7=Y. |last8=Newman |first8=G. |last9=Bashkin |first9=M. |last10=Son |first10=Y. |year=1999 |title=Exotic plant species invade hot spots of native plant diversity |journal=Ecological Monographs |volume=69 |pages=25 – 46 |doi=10.1890/0012 – 9615(1999)069[0025:EPSIHS]2.0.CO;2}}</ref>.
 
Както се оказва този дебат зависи от пространствените мащаби на изследването на инвазията и въпросът как разнообразието е свързано с възприемчивостта остава неразрешен до 2011 г. Изследвания с малък мащаб обикновено дават отрицателна връзка между биоразнообразието и нашествията, докато широко мащабните изследвания обикновено показват обратното. Последното може да е страничен ефект от способността на нашествениците да възползват от увеличения достъп до ресурси и това, че мащабните изследвания улавят по-слаби видови взаимодействия<ref>{{cite journal |last=Byers |first=J.E. |author2=E.G. Noonburg |year=2003 |title=Scale dependent effects of biotic resistance to biological invasion |journal=Ecology |volume=84 |pages=1428 – 1433 |doi=10.1890/02 – 3131 |issue=6}}</ref><ref>{{cite journal |last=Levine |first=J. M. |year=2000 |title=Species diversity and biological invasions: Relating local process to community pattern |journal=Science |volume=288 |pages=852 – 854 |doi=10.1126/science.288.5467.852 |pmid=10797006 |issue=5467|bibcode=2000Sci...288..852L }}</ref>.
 
== Източници ==