Фридрих Бергиус: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 3x тире, 2x нов ред, 4 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 15:
| област = [[химия]]
| школа =
| образование = [[Вроцлавски университет|Бреслауски университет]];<br/>[[Лайпцигски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Хановерски университет]]
Ред 31:
}}
'''Фридрих Карл Рудолф Бергиус''' ({{lang|de|Friedrich Karl Rudolf Bergius}}) е [[германски]] [[Химия|химик]], станал известен с [[процес на Бергиус|едноименния процес]] за добиване на [[синтетично гориво]] от [[въглища]] и получил [[Нобелова награда за химия]]
== Произход и ранни години (1884 – 1913) ==
Преди да започне да изучава химия, Бергиус е изпратен да работи за шест месеца в стоманолеярен цех в [[Мюлхайм ан дер Рур]]. Учението си започва в [[Вроцлавски университет|Бреслауския университет]] през 1903 г. Завършва с [[докторантура]] по химия в [[Лайпцигския университет]] през 1907 г., само след 4 години. Неговата [[дисертация]] върху [[сярна киселина|сярната киселина]] като разтворител е ръководена от [[Артур Рудолф Ханч
През 1909 г. Бергиус работи един семестър с [[Фриц Хабер]] и [[Карл Бош]] в [[Технологичен институт Карслруе|Технологичния институт Карслруе]] върху разработката на [[процес на Хабер|процеса на Хабер]]. В същата година е поканен да работи в [[Хановерски университет|Хановерския университет]] с [[Макс Боденщайн]], който разработва идеята за [[химична кинетика]].
По време на хабилитацията му са развити техниките на химията, включващи високо налягане и висока температура за въглеродсъдържащи субстрати, след което е патентован т.нар. [[процес на Бергиус]] през 1913 г. В хода на този процес, течни [[въглеводород]]и, използвани като [[синтетично гориво]], се получават чрез [[хидрогениране]] на [[лигнит]]. Той разработва процеса доста преди появата на по-известния [[процес на Фишер-Тропш]]. Предприемачът Теодор Голдшмид кани Бергиус да построят химичен завод през 1914 г. Производството на предприятието започва едва през 1919 г., след края на [[Първата световна война]], когато нуждата от гориво вече спада. Техническите проблеми, [[инфлация]]та и постоянните критики от страна на [[Франц Фишер]], които се превръщат в подкрепа след лична демонстрация на процеса, допълнително забавят прогреса и Бергиус продава патента си на ''[[БАСФ|BASF]]'', след което Карл Бош работи по него. Преди началото на [[Втората световна война]] са построени няколко завода с годишен капацитет от 4 милиона тона синтетично гориво.▼
== Научна дейност (1913 – 1945) ==
=== Процес на Бергиус ===
По време на хабилитацията му са развити техниките на химията, включващи високо [[налягане]] и висока [[температура]] за въглеродсъдържащи субстрати, след което е патентован т.нар. [[процес на Бергиус]] през 1913 г. В хода на този процес, течни [[въглеводород]]и, използвани като [[синтетично гориво]], се получават чрез [[хидрогениране]] на [[лигнит]]. Той разработва процеса доста преди появата на по-известния [[процес на Фишер-Тропш]].
=== Завод за синтетично гориво ===
▲
Преди началото на [[Втората световна война]] са построени няколко завода с годишен капацитет от 4 милиона тона синтетично гориво.
=== Нобелова награда за химия ===
[[Хидролиза]]та на дърво за получаване на захар за промишлено използване се оказва трудна задача за Бергиус. След като се премества в [[Хайделберг]], той започва да подобрява процеса и планира производство в промишлен мащаб. Големите разходи и техническите проблеми почти го довеждат до фалит. Съдия-изпълнител съпровожда Бергиус до [[Стокхолм]], за да вземе парите от [[Нобелова награда за химия|Нобеловата му награда за химия]] през 1931 г.
=== Втората световна война ===
Движението за [[автаркия]] преди Втората световна война се ускорява и са построени няколко химически завода. Бергиус се премества в [[Берлин]], където се включва само незначително малко в разработката им. Докато е в [[Бад Гащайн]], [[Австрия]], лабораторията и къщата му са разрушени от въздушно нападение. Той остава в Австрия през остатъка от войната.
== Следващи години (1945 – 1949) ==
След войната неговото гражданство е поставено под въпрос, поради сътрудничеството му с ''[[Фарбен|IG Farben]]''. Впоследствие той заминава от Германия, за да работи като консултант в [[Италия]], [[Турция]], [[Швейцария]] и [[Испания]]. Накрая емигрира в [[Аржентина]], където работи като съветник към Министерството на промишлеността.
Умира в [[Буенос Айрес]] на [[30 март]] [[1949]] г. и е погребан там.<ref name="nobel" />
== Източници ==
| |||