Септември (град): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37:
 
== История ==
В района на Септември има следи от стари поселения. Такива са древногръцката колония [[Пистирос]] и римската станция [[Бона Мансио]]. От археологическите паметници (съдове, монети и др.), намерени на 2,5 km западно от града и местността Керемидпара, се стига до извода, че е имало римско селище от времето на император [[Траян]]. По-ново селище според записки, намерени в [[Баткунски манастир|Баткунския манастир]] се е казвало ''Загоре''. То вероятно е основано по поречието на Марица от славянските заселници. Загоре е защитавало входа на Горнотракийската низина от запад през проходите [[Траянови врата]] и [[Момина клисура (пролом на Марица)|Момина клисура]], както и входа към [[Чепинската котловина]] в Родопите. С идването на власт на [[османските турци]] през [[1393]] година населеното място е разрушено и до края на [[15 век]] вероятно не е съществувало.
 
В края на XIV и началото на XV век със заселването в региона на [[татари]] от [[Саръхан (бейлик)|бейлика Саръхан]], разположен в днешния [[Маниса (вилает)|вилает Маниса]], същите слагат началото на ново село с името ''Саръханбей''. Те основават и [[Татар Пазарджик]] ([[1485]] г.). Според [[Стефан Захариев]], военният ръководител Саръхан бей оценил изгодното кръстопътно положение и основал село, приело по-късно неговото име. Според Захариев старото село е било на 4,5 часа път от Пазарджик. С течение на времето името било променено на ''Саранбей''. През [[1870]] г. Стефан Захариев описва Саранбей като смесено българо-турско село с преобладаващо българско население. В навечерието на [[Освобождение на България|Освобождението]] селището имало към 200 къщи.