Съпротива (Втора световна война): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
разширение
Ред 1:
{{към пояснение|Съпротива|Съпротива}}
{{без източници}}
{{обработка|коригиране на текста, вж. [[Беседа:Съпротива (Втора световна война)|беседата]]}}
[[Файл:Soviet guerilla.jpg|мини|[[Съветски партизани]] в [[Беларус]], 1943 г.]]
'''Съпротивата''' е организирано движение срещу [[сили на Оста|силите на Оста]] в засегнатите от [[Нов ред|новия ред]] страни-[[съюзници]].
 
'''Съпротивата''' през [[Втората световна война]] е наименование за организираното по страни движение, включително с въоръжени сили, срещу [[сили на Оста|Силите на Оста]] ([[Тристранния пакт]] – [[Военен блок|военния блок]] начело с [[Нацистка Германия]]).
Движението придобива размах основно на територията на [[Полша]] и бившите републики от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Югославия]] (най-вече [[Босна и Херцеговина]]). Съпротивата е [[диригент|дирижирана]] от [[Лондон]], [[Великобритания]], управлявана по него време от [[правителство]] начело с [[Уинстън Чърчил]]. Най-известният акт на съпротивата е [[Атентатът срещу Хайдрих|атентат]]а срещу [[Райнхард Хайдрих]] в [[Прага]] на [[27 май]] [[1942]] година.
 
Подпомагана е от [[Съюзници]]те – антинацисткия военен блок, особено от основните воюващи страни в Европа: [[СССР]] (включително чрез [[Коминтерн]]а) и [[Великобритания]] (управлявана тогава от правителство на [[Уинстън Чърчил]]). Помагащите държави се стремят да влияят и направляват съпротивата в общ и свой интерес.
Международен ден на съпротивата е [[10 април]].
 
Развива се главно в окупираните страни, но също и в държавите от Пакта. Спонтанно възникналата по места съпротива се обединява по страни, подкрепяна е от опозиционни политически партии. Извършват се атентати срещу видни дейци на окупационните и съглашателските местни власти, саботира се производството за фронта, взривяват се обекти от военната и транспортната инфраструктура. В райони със защитни [[релеф]]ни условия (планински, гористи, блатисти местности) се организират изнесени [[Партизанска война|партизански]] формирования.
 
Движението придобива особено голям размах на територията на [[Полша]], [[Югославия]] (най-вече в [[Босна и Херцеговина]]) и окупираните западни и южни пояси от европейската част на [[Съветския съюз]] (предимно в [[Белорусия]] и [[Украйна]]). Имат значителен принос за саботирането на германските окупационни власти и за освобождаването на своите земи при настъплението на [[Червената армия]] и нейните съюзници.
 
Френската съпротива създава свои големи формирования в слабо контролирания от окупатори [[Френски Алжир]], откъдето навлизат във Франция и заедно с настъпващите Съюзници на [[Западен фронт (Втора световна война)|Западния фронт]]. Италианската съпротивата подобно заедно със Съюзниците настъпва, изкарва Италия (най-важния съюзник на Германия) от Пакта и я освобождава от фашизма.
 
Съпротивата в другите страни също допринася много за тяхното освобождаване от нацистките сили – предимно в страни с големи партизански формирования (Словакия, България, Гърция), по-малко в страни с малки единици (като бойни групи).
 
Силите на Съпротивата при победата във войната завземат властта по места и страни. Реорганизирани партизански формирования от някои страни (като България) учстват в по-нататъшните бойни действие срещу държавите от Пакта. Военни и политически дейци на Съпротивата участват в държавното и местното управление в своите страни непосредствено след войната.
 
Сред най-известните в света отделни актове на Съпротивата е [[Операция Антропоид|атентатът]] срещу [[Райнхард Хайдрих]] в [[Прага]] на [[27 май]] [[1942]] година.
 
Международен ден на съпротиватаСъпротивата е [[10 април]].
 
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://www.resistance-archive.org/ European Resistance Archive]
 
{{мъниче}}
 
[[Категория:Съпротивителни движения през Втората световна война| ]]