СОХО (космически апарат): Разлика между версии

SOHO (абревиатура от Solar & Heliospheric Observatory) е проект на Европейската космическа агенция (ESA) и NASA с цел изучаване на вътрешната структура на Слънцето, неговата обширна атмосфера и произхода на слънчевия вятър, потока от силно йонизиран газ, който се излъчва непрекъснато далеч извън пределите на слънчевата система. SOHO е съставен от два модула. Сервизният модул заема по-малката част от апарата и се грижи за захранването, контрола на температурата, текущата позиция и телекомуникациите за целия космически кораб и слънчевите панели. Товарният модул се намира над сервизния и в него се помещават всички научни инструменти.Слънцето е изключително бурно и свирепо. Яростните бури в неговата атмосфера са далеч по-големи от нашата планета. SOHO е в позиция на 1,5 млн.км. от Слънцето от към огряната от Слънцето страна на Земята, откъдето той непрекъснато наблюдава нашата звезда. Всеки ден SOHO изпраща вълнуващи изображения, от които учените изучават слънчевата природа и поведение. Данните от SOHO помагат на учените и да предсказват неблагоприятните космически бури, които въздействат на нашата планета. Космическият апарат се движи около Слънцето, бавно орбитиращ около първата точка на Лагранж, където комбинираната гравитация на Земята и Слънцето задържа кораба на тази позиция. SOHO е проект на международното сътрудничество между ESA и NASA. От всичките дванадесет инструмента на апарата девет са дело на международни екипи, начело с европейски учени, и три инструмента от американски екипи. Повече от 500 учени в двадесет страни са ангажирани с работата с инструментите и научните програми. NASA, която изстреля SOHO, отговаря за комуникациите и дневните ежедневните операции. След извеждането му в космоса през 1995 г., SOHO трябваше да работи до 1998 г., но заради неговия успех NASA и ESA решиха до продължат неговата дейност до 2003 г. Тази отсрочка позволява на учените, работещи със SOHO, да сравнят слънчевото поведение от 1996 г., когато имаше малко слънчеви петна по неговата повърхност, и пикът на слънчевите петна през 2000 г. SOHO бе изгубен за няколко седмици през 1998 г., но бе върнат към нормална работа след малко повече от четири месеца. Други трудности имаше с изгубването на жироскопа, с който се контролира ориентацията на кораба в пространството, но въпреки тези проблеми, инженерите успяват да поддържат функционирането на SOHO и неговите инструменти в състояние за успешно завършване на мисията.▼