Уикипедия

Хитин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Робот Добавяне {{без източници}}
Редакция без резюме
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Визуален редактор
Ред 1:
{{без източници}}
'''Хитинът''' е второто по разпространение в природата полимерно вещество след целулозата. Той е въглехидрат (полизахарид), съдържащ се във външния скелет (кутикула) на раци, насекоми, както и в някои видове гъби, водорасли, дрожди и др., където изпълнява структурно-опорни функции.
'''Хитинът''' е животинският аналог на целулозата. Той има структурно-опорни функции. Той е най-неразтворимото вещество, познато на Земята. Градивен елемент е на черупките на охлювите, мидите, твърдите части на твърдокрилите.'''Хитинът''' е един от основните компоненти на [[клетъчна стена|клетъчните стени]] при [[гъба|гъбите]], [[външен скелет|външния скелет]] при [[насекомо|насекомите]] и други [[членестоноги]]и, както и на някои други [[животно|животни]].
 
В химично отношение представлява линеен хомополизахарид, изграден от N-ацетилглюкозаминови единици, свързани чрез β-(1→4)-връзки. Химичният му строеж е подобен на този на целулозата. В молекулата му се съдържат водородни връзки, които допринасят допълнително за стабилизиране и поддържане на пространствената структура. Степента на полимеризация на хитина е около 2000.
Хитинът е [[азот]]съдържащ [[полизахарид]], което на цвят е бяло. Съставено е от [[ацетилглюкозамин]] (по-точно N-ацетил-D-глюко-2-[[амин]]). Те са свързани заедно по този начин: β-1,4 (по същия начин [[глюкоза]]та образува [[целулоза]]). В този смисъл хитинът може да се смята за целулоза с една [[хидроксилна група]] във всеки [[мономер]], заместена от [[ацетил]] [[амин]]на група. Това улеснява подсилването на [[водород]]ната връзка между близкостоящите [[полимер]]и, придавайки на веществото повече сила. Хитинът се използва за направата на [[хирургически конец]] поради здравината и гъвкавостта си.
 
Хитинът не се разтваря във вода, разредени разтвори на киселини и основи и в органични разтворители. По отношение на висока температура и химични въздействия той е по-стабилен от целулозата. Хитинът не се среща в свободно състояние. Получава се най-често при обработване на изходния материал със силни киселини или основи (например HCl или NaOH) при температура 100°C. При обработката му с концентрирана основа при висока температура той се деацетилира и частично деполимеризира, при което се получава производно (дериват), наречено '''хитозан.''' Хитозанът има базични (основни) свойства и дава соли с минерални киселини. Използва се като носител за имобилизиране на ензими, в хранително-вкусовата промишленост и др.<ref>1. Колева, М., Д. Колев. Полизахариди. Наука и изкуство, София, 1985.
 
2. Обретенов, Цв. Хранителна химия. ВИХВП, Пловдив, 2002.</ref>
 
Думата „хитин“ идва от [[гръцки език|гръцката]] дума χιτών (хитон), която значи 'външна обвивка; броня'.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Хитин“.