Мохамед Али паша: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
| починал-място = [[Александрия]], [[Османска империя]]
}}
'''Мохамед Али паша Масърски''' или '''Мохамед Али паша Масърлъ''' ({{lang|ota|محمد علی پاشا المسعود بن آغا}}; {{lang|ar|محمد علي باشا}}) е управител (валия), [[хедив]] на автономното образувание [[Египет]] и [[Судан]] в [[Османската империя]] през първата половина на XIX век и въстанал срещу султана през 1831 г. и самопровъзгласил се за [[хедив]]. Смятан е за основател на съвременен [[Египет]]. [[Династия на Мохамед Али|Династията]], която той създава, продължава управлението си до 1952 година. Османски [[фелдмаршал]].
 
== Ранни години ==
Ред 26:
 
== Идване на власт ==
През пролетта на 1801 г. частта на Мохамед Али слиза на египетска земя в Абу[[Абукирски кирзалив|Абукир]]. Тригодишната френска окупация (1798 – 1801) е разстроила политическите и икономическите връзки и в образувалия се властови вакуум настъпва борба за надмощие между османските турци, мамелюците и албанските наемници, която трае от 1803 до 1807 година. С умели политически ходове Мохамед Али успява през 1805 г. да заеме поста валия и да получи одобрението на султан [[Селим III]].
 
През август 1807 г. английски войски окупират [[Александрия]] като част от военните действия в [[Англо-турска война (1807 – 1809)|англо-турската война]]. След кратка обсада Мохамед Али ги побеждава и ги принуждава да се евакуират.
Ред 54:
[[File:Flag of Muhammad Ali.svg|The Flag of Muhamma Ali|thumb|Знамето на Мохамед Али]]
 
Макар далечната цел на Мохамед Али е да установи своя лична империя, първоначално той участва във военни кампании за потушаване на въстания в Арабия и Гърция, предприети от османския султан Махмуд II. През 1820 г. нахлува и в Судан с 4-хилядна армия и слага край на султаната Сенар. Политиката му за присъединяване на суданската територия към Египет се ръководи от желанието да набави войници за армията и злато за съкровищницата и в крайна сметка е реализирана през 1870-те години от потомъка му [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]]. През 1821 започва [[Гръцка война за независимост|гръцкото въстание]] и султанът изпраща армията и флота на Мохамед Али да го потушат, като му обещава за награда [[Морея]] и остров [[Крит]]. 16 000 войници, 100 транспортни и 63 ескортиращи кораба под командването на сина му [[Ибрахим паша|Ибрахим]] се отправят към Пелопонес през 1825 г. и го овладяват в рамките на 10 месеца. На страната на гърците се намесват Англия, Франция и Русия и на 20 октомври 1827 г. в [[Наваринско сражение|Наваринското сражение]] египетската ескадра е разбита. През 1829 г. Османската империя е принудена да признае автономия на Гърция, а след това и независимост. Възползвайки се от отслабването на империята, много местни управители се стараят да увеличат своите права. За компенсация на изгубената Морея Мохамед Али насочва апетита си към Сирия, която е привлекателна с богатите си ресурси, оживените търговски пунктове и стратегическо положение. Султанът обаче отказва и му предлага губернаторство на Крит. Мохамед Али се жалва, че за благото на султана е загубил 30 000 души и 20 милиона франка, а султанът го упреква, че вече година и половина не е плащал данъци. Обиден от неблагодарноста, Мохамед Али се решава на нахлуване в Сирия. Построена е нова флотилия и през 1831 година Египет обявява война на Турция (1831 – 33). Ибрахим паша завоюва град Акко и го превзема след шестмесечна обсада през май 1832 г. Той вече контролира голяма част от Сирия и продължава към Мала Азия. Махмуд II продължава да отхвърля претенциите на васала си. Опасявайки се от разделяне на Османската империя и усилване на влиянието на Франция и Англия в региона, руският император Николай I предлага военна помощ и изпраща т.нар. Босфорска експедиция. В крайна сметка е подписан мирен договор, но Мохамед Али не е доволен и обявява независимост от султана, което води до [[втора турско-египетска война|втората турско-египетска война]] (1838 – 41), в която активно се намесват европейските страни. Първоначално египтяните постигат победа срещу турците в [[Битка при Незиб|битката при Незиб]] (24 юни 1830 г). Скоро след нея султан Махмуд умира и е наследен от шестнадесетгодишния [[Абдул Меджид I|Абдул Меджид]]. По това време Ибрахим и Мохамед Али започват да спорят как да продължат кампанията – Ибрахим настоява да продължи към османската столица, докато баща му е с по-меки искания. Това дава начало на т.нар. Ориенталска (египетска) криза от 1840 г. През юли 1840 г. Великобритания, Русия, Австрия и Прусия се обединяват срещу египетските сили в Сирия и британо-френско-австрийска флотилия обстрелва Акко, който е върнат в турски ръце. Така надеждите на Мохамед Али за истинска независимост от Османската империя не се сбъдват. През 1841 той и семейството му полчаватполучават наследствено право да управляват Египет и Судан, но с известни ограничения, а султанът си остава сюзерен.
 
В края на 1840-те Мохамед Али се оттегля от управлението поради заболяване. През 1848 г. властта официално поема синът му Ибрахим, но скоро умира. Самият Мохамед Али умира на следващата година.
 
== Династия ==
Освен Ибрахим паша, управници на Египет, потомци на МехмедМохамед Али, са внукът му Абас (ноември 1848), Саид паша (през 1854) и [[Исмаил паша (хедив)|Исмаил паша]] (през 1863) който е първият официално признат [[хедив]] на Египет.
 
== Бележки ==