Саръчево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
== История ==
=== В Османската империя ===
В XIX век Саръчево е село в Солунска каза на Османската империя. Според една от версиите за етимологията на името то е от ''саръ'', на турски ''жълт'', тъй като жителите му страдали от малари поради лошия климат, а според друго е от ''оса'', ''пчела''.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/> Селото е чифлик на мюсюлмански собственик.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Саричовон'' (Saritchiovon), Воденска епархия, живеят 222 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.]]</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Саръдже (Сараклово) брои 175 жители турци.<ref>{{МЕС|140|2_01}}</ref>
На 3 декември 1901 година българският търговски агент в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише:
Ред 42:
{{цитат|От името на 10 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското ни училище и да ни се разреши подред черкуването в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 13 патриаршистки семейства. От името на българите в с. Саръчево кмет Диме Георги<ref>Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.</ref>}}
Според сайта на дем Илиджиево в Саръчево преди 1912 година живеят около 230 „македоногласни“ християни, екзархисти и патриаршисти.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/>
=== В Гърция ===
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Валтохори, в превод ''блатно село''. В 1928 година селото има близо 280 жители, от които 100 временни. След пресушаването на блатата и разкриването на нови плодородни земи, населението се установява и се занимава предимно със земеделие - отглеждат се ориз и царевица и в по-малка степен памук и люцерна.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/>
В 2001 година селото има 314 жители, а в 2011 - 190.<ref name="Δήμος Χαλκηδόνας"/>
| |||