Устюрт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м отстъп
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Планина
| име = Устюрт
| изглед =
| изглед-описание =
| карта = Казахстан
| гео-ширина = 43.40
| местоположение = [[Средна Азия]]
| гео-дължина = 56.00
| местоположение = [[Средна Азия]]{{Казахстан}}
| част-от =
| връх =
| височина = 370369
| вид =
| възраст =
Line 15 ⟶ 18:
| карта-файл2 = Обзорная карта Мангыстау.png
}}
'''Устюрт''' ({{lang|kk|Үстірт}}; {{lang|uz|Ustyurt}}, [[Туркменски език|туркменски]]:; {{lang|tk|Üstyurt}} – Възвишениевъзвишение) е обширно [[плато]] в западната част на [[Средна Азия]] – - главноосновно в [[Казахстан]] ([[Мангистауска област]]), частично в [[Узбекистан]] (Република [[Каракалпакстан]]) и в [[Туркменистан]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article113970.html «Большая Советская Энциклопедия» – Устюрт, т. 27, стр. 137]</ref>
 
== Геоложки строеж ==
'''Устюрт''' ({{lang|kk|Үстірт}}; {{lang|uz|Ustyurt}}, [[Туркменски език|туркменски]]: {{lang|tk|Üstyurt}} – Възвишение) е [[плато]] в [[Средна Азия]] - главно в [[Казахстан]] ([[Мангистауска област]]), частично в [[Узбекистан]] (Република [[Каракалпакстан]]) и в [[Туркменистан]].
Платото е изградено предимно от неогенски скални формации (варовици, мергели, глини, пясъчници). Неогенските наслаги образуват две синеклизи (на север и на юг) с полегати склонове, които са усложнени от сводови издигания и пропадания, добре изразени в релефа и отразяващи стъпаловидния строеж на епипалеозойския фундамент. Разработват се находища на на [[нефт]] и [[природен газ]].<ref name="bse"></ref>
 
== Географска характеристика ==
Разположено е между полуостров [[Мангишлак]] и залива Кара Богаз гьол на запад, [[Аралско море]] и делтата на [[Амударя]] на изток. Площта му е около 200 000 кв. км. Средната височина на платото е между 160 и 200 метра, а максималната височина е 370 метра над морското равнище.
=== Географско положение, релеф ===
Платото Устюрт се простира на повече от 480 km от север на юг и около 400 km от запад на изток между полуостров [[Мангишлак]] на запад, заливите Мъртъв Култук и [[Кара Богаз Гол]] на [[Каспийско море]] съответно на северозапад и югозапад, [[Аралско море]] на североизток, делтата на [[Амударя]] на изток и [[Саръкамъшка котловина|Саръкамъшката котловина]] на югоизток. В тези си граници заема площ около 200 хил.km².<ref name="bse"></ref>
 
Цялото плато по краищата си е обградено от стръмни, на места отвести отстъпи (т.н. ''чинкове'') с височина до 150 m, на някои места и повече – Западен Чинк, Източен Чинк, Северен Чинк и Донъзтау (на север) и Каплънкър (на юг). Като цяло платото представлява обширна заравнена повърхност със средна надморска височина 160 – 200 m, максимална '''369 m''' е разположена в крайната му югозападна част, на туркменска територия. В него има редица повишения във вид на ниски валове с полегати склонове – Музбел (340 m), Карабаур (290 m) и др. и обширни затворени понижения, заети от солонци и солончаци (Барсакелмес, Агин, Каратулей, [[Ассаке-Аудан]] и др.) и пясъчни пустини (Сам, Матайкум и др.). С изветрянето на варовиците и гипса са свързани широко придставените карстови форми.<ref name="bse"></ref>
Платото Устюрт е интересен природен феномен – отвесните му стени достигат 400 метра. През него са минавали старите кервански пътища. В подножието и на самото плато има много археологически и исторически паметници. До платото не достигат асфалтирани пътища или [[железопътни линии]].
 
=== Климат, почви, растителност ===
Климатът е рязко континентален, сух. Валежите са екстремно ниски – около 100 mm годишно. Почвите са сивокафяви, малокарбонатни (на север) и типично карбонатни (на юг). Особено на север широко разпространение имат солончаците и сивокафявите солончакови почви. Растителността е крайно оскъдна и се състои основно от пелин и солянка. Като цяло платото е заето от пустинни ландшафти – глинесто-пелинови и пелиново-солянкови пустини в по-голямата част, на югоизток – глинесто-чакълести пустини, а на север – солончакови и пясъчни пустини. Платото се обитава от много видове животни, някои от които са характерни само за този район. Сред местните животни са: [[сайга]] (''Saiga tatarica''), [[каракал]] (''Caracal caracal'') и различни видове овце (''Ovis canadensis''). В казахстанската част на Устюрт е разположен Устюртския национален природен резерват.<ref name="bse"></ref>
 
== История ==
През 1830 година [[Александър фон Хумболт]] провежда първите геоложки изследвания в района. През него са минавали старите кервански пътища. В подножието и на самото плато има много археологически и исторически паметници. През североизточната му част преминава учактък от жп линията [[Москва]] – [[Самарканд]].
 
== Геология ==
Геоложки погледнато, платото е съставено от големи [[варовик]]ови и [[мергел]]ови плочи, от които са се образували солените езера. Платото е богато на [[нефт]] и [[природен газ]]. Почвата е ръждивокафява и е съставена от червен пясък и глина.
 
Според релефа и земното покритие Устюрт е съставено от 3 района:
* солен район в близост до Аралско море, почвата е съставена предимно от [[сол]]
* хълмиста част на платото
* мергелова част, хълмовете и скалите са съставени предимно от мергел (Източен Устюрт)
 
== Флора и фауна ==
Платото е дом за много видове животни, някои от които са характерни само за този район. Сред местните животни са: [[сайга]] (''Saiga tatarica''), [[каракал]] (''Caracal caracal'') и най-различни видове овце (''Ovis canadensis'').
 
Казахстанската част на Устюрт е национален природен резерват.
 
== Външни препратки ==
[http://kungrad.com/ustiyrt/ Информация за платото]
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Плата]]