Пара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Екватор -> екватор |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
[[Файл:Crepuscular Rays Beam through the Mist Blown from Takkakaw Falls.jpg|мини|На [[Водна пара|водната пара]] се дължи [[влажност]]та на въздуха.]]
[[Файл:Nitrogen dioxide gas.jpg|мини|Ампула с пара от [[азотен оксид]]: кафяв [[азотен диоксид]] и безцветен [[диазотен тетраоксид]] в равновесие.]]
'''Пàрата''' е [[вещество]] в [[газ]]ообразно [[агрегатно състояние]] при температура по-ниска от съответната [[Критична точка (термодинамика)|критична точка]] на това вещество.<ref name=Petrucci>R. H. Petrucci, W. S. Harwood, and F. G. Herring, ''General Chemistry'', Prentice-Hall, 8th ed. 2002, с. 483 – 86.</ref> Това означава, че тази пара може да [[Кондензация|кондензира]] до течност при увеличение на налягането върху нея, без да се намалява температурата.
Чистата [[водна пара]] представлява прозрачен газ, който при стандартно [[атмосферно налягане]] заема 1600 пъти по-голям обем от същото количество течна вода. Най-честите източници на водни пари са водните басейни и преди всичко [[море]]тата и [[океан]]ите. В областта над [[екватор]]а е изчислено, че от океанската повърхност годишно се изпарява воден слой с височина около 3 метра.
В разговорния език „пара“ често се нарича и [[вода]]та, която кондензира във [[въздух]]а и е видима във вид на [[мъгла]], [[облак|облаци]] и други.
Парата е различна от [[аерозол]]а по това, че аерозолът съдържа малки твърди или течни частици (или и двете) в газ.<ref name=Cheng2014>{{cite journal|last1=Cheng|first1=T.|title=Chemical evaluation of electronic cigarettes|journal=Tobacco Control|volume=23|issue=Supplement 2|year=2014|pages=ii11–ii17|issn=0964–4563|doi=10.1136/tobaccocontrol-2013-051482|pmc=3995255|pmid=24732157}}</ref>
== Свойства ==
Парата представлява газова фаза с темепратура, при която същото вещество може да съществува в течно или твърдо състояние, под [[Критична температура|критичната темепратура]] на това вещество. Например, водата има критична температура от 374 °C, което е най-високата температура, при която може да съществува течна вода. Ако парата се докосва с течна или твърда фаза, двете фази ще се намират в състояние на [[термодинамично равновесие]]. На парата се дължат процесите на образуване на облаци и кондензация. Тя често се използва за провеждане на физични процеси, като например [[дестилация]]. Съставните молекули на парата притежават вибрационно, ротационно и транслационно движение. Тези движения се взимат предвид в [[кинетична теория на газовете|кинетичната теория на газовете]].
== Парно налягане ==
{{основна|Парно налягане}}
[[Парно налягане|Парното налягане]] е налягането на равновесие от дадена течност или твърдо тяло при определена температура. Това парно налягане на равновесие не зависи от това колко контакт е осъществен с течната и твърдата повърхност на допир.
[[Температура на кипене|Температурата на кипене]] на дадена течност е температурата, при която парното налягане се изравнява с [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]].<ref name=Petrucci/>
За двуфазни системи (например две течни фази), парните налягания на отделните фази са равни. Ако няма по-силни привличания между молекулите, парното налягане следва [[Закон на Раул|закона на Раул]], който гласи, че [[парциалното налягане]] на всеки компонент е произведение от парното налягане на чистия компонент и молната му част в сместа. Общото парно налягане е сума от парциалните налягания на компонентите.<ref>Thomas Engel and Philip Reid, ''Physical Chemistry,'' Pearson Benjamin-Cummings, 2006, с. 194</ref>
== Вижте също ==
{{колони|2|
* [[Изпарение]]
* [[Водна пара]]
Line 15 ⟶ 31:
* [[Закон на Хенри]]
* [[Закон на Раул]]
}}
== Източници ==
<references/>
[[Категория:Физикохимия]]
| |||