|
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Биохимия]]
| образование = [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]];</br> [[Хайделбергски университет]]
| учил-при = [[Емил Фишер]]
| работил-в =
}}
'''Ото Хайнрих Варбург''' ({{lang|de|Otto Heinrich Warburg}}) е [[германски]] [[биохимик]] и, носител на [[Нобелова награда за физиология или медицина]] през [[1931]] г. „''за изследванията си върху цитохромите и механизма на [[Клетъчно дишане|клетъчното дишане]]''“. Той е сред водещите [[Цитология|цитолози]] на [[20 век]].<ref>{{cite journal|last = Krebs|first = HA|title = Otto Heinrich Warburg. 1883 – 1970 |journal = Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume = 18|pages = 628 – 699|publisher = The Royal Society|date = Nov., 1972|doi = 10.1098/rsbm.1972.0023}}</ref>
== Биография ==
ВарбургРоден е роденна [[8 октомври]] [[1883]] година във [[Фрайбург]], Германия, в семейството на интелектуалци;. бащаБаща му, Емил Варбутг, е професор по [[физика]] и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците [[Макс Планк]], [[Алберт Айнщайн]], [[Валтер Нернст]], химика [[Емил Фишер]], физиолога [[Теодор Енгелман]], много музиканти, артисти.
Пред 1906 г. Варбург завършва [[химия]] в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] и продължава с второ висше по [[медицина]] в [[Хайделбергски университет|университетаУниверситета в Хайделберг]] (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес [[Институти Макс Планк|Институт по физиология „Макс Планк“]]), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор.
Научните интереси на Варбург са в областта на [[фотосинтеза]]та, [[клетка|клетъчното]] [[дишане]] и обмяната на [[въглехидрат]]ите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на [[тумор]]ните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна [[гликолиза]]. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на [[кислород]]. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тя е отредена на [[Йоханес Фибигер]]. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните [[ензими]].
Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в [[метаболизъм|метаболизма]] на гликолизата, два [[коензим]]а, както и серия „жълти“ ензими ([[флавопротеин]]и), с което изяснява коензимната функция на [[витамин]]ите.
По време на [[Втората световна война]] Варбург остава в Германия, въпреки [[евреи|еврейския]] си произход, и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и [[ферментация]]. След края на войната събира и отпечатва резултатите си.
Умира на 87-годишна възраст от [[Емболия|белодробна емболия]] на [[1 август]] [[1970]] година в [[Берлин]] на 87-годишна възраст.
== Източници ==
| 