Разлика между версии на „Тери Игълтън“

редакция без резюме
м (Бот: Форматиране на ISBN)
Игълтън получава магистърска и докторска степен от [[Тринити Колидж (Кеймбридж)|Тринити колидж]], [[Кеймбридж]] и след това е аспирант в Джизъс Колидж, Кеймбридж. След като прекарва няколко години в [[Оксфорд]] в Уодам колидж, Линакър колидж и Сейнт Кейтрин колидж той става Джон Едуард Тейлър професор по културна теория в [[Манчестърски университет|Манчестърския университет]] до принудителното си пенсиониране през 2008 г. <ref>{{икона|en}} „[http://www.timeshighereducation.co.uk/story.asp?sectioncode=26&storycode=403217 University of Manchester — Eagleton loses retirement appeal]“, Times Higher Education, 21 август 2008</ref>
 
Сред книгите му са монографиите „Шекспир и обществото“ (1971), „Литературознание и идеология“ (1976), „Валтер Бенямин, или напред към революционно литературознание“ (1981), „Увод в литературната теория“ (1982, 1995), „Идеология на естетиката“ (1990), „Витгенщайн“ (1993), „Функции на литературознанието“ (1996), „Илюзиите на постмодернизма“ (1997), „Идеята за култура“ (2000), „Сладко насилие (Идеята за трагическото)“ (2002)<ref>[[Йордан Ефтимов]], [http://wwwnewspaper.kultura.bg/mediabg/my_htmlarticle/2280view/heterologia.htm8496 „Широк хоризонт“], рец. за английското издание във в. „Култура“, бр.25, 20 юни 2003.</ref> и др. Съавтор е на христоматията „Марксистката литературна теория“ (1996). Но Тери Игълтън е и автор на романа „Светци и учени“ (1987), на широко дискутираните мемоари „Пазачът на дверите“ (2002), на пиесата „Свети Оскар“ (1990) и на сценария за филма на Дерек Джарман „Витгенщайн“ (1993).
 
През 2003 г. Тери Игълтън посещава България и изнася в [[Нов български университет]] публична лекция на тема „Културните войни“.<ref>[http://www.kultura.bg/media/my_html/2281/c-uvod.htm „Издателска група „АГАТА-А“ представи българския превод на книгата „Увод в литературната теория“], в. „Култура“, бр. 26, 27 юни 2003</ref>.
 
== Библиография ==
;''На български''
* ''Теория на литературата'', превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)<ref>[[Амелия Личева]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2150/book.htm „Книгата като учебник“], в. „Култура“, бр.39, 6 октомври 2000 г.</ref>
* ''Идеята за култура'', София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 9545870885)<ref>Александър Лозев, [http://booksandcomments-al2.blogspot.com/2008/06/blog-post.html „Игълтън за културата“], в. „Литературен вестник“, бр.21, 11 юни 2003 г.</ref>
* ''Увод в литературната теория'', превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 9545400293)
 
;''На английски''
* ''The New Left Church'' [като Terence Eagleton] (1966)
* ''Shakespeare and Society''
* ''Radical Sacrifice'' (2018, Yale UP) ISBN 9780300233353
* ''Humour'' (2019, Yale UP) ISBN 9780300243147
 
;''На Издания на български'' език
* ''Теория на литературата'', превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)<ref>[[Амелия Личева]], [http://www.kultura.bg/media/my_html/2150/book.htm „Книгата като учебник“], в. „Култура“, бр.39, 6 октомври 2000 г.</ref>
* ''Идеята за култура'', София: изд. Критика и хуманизъм, 2003 (ISBN 9545870885)<ref>Александър Лозев, [http://booksandcomments-al2.blogspot.com/2008/06/blog-post.html „Игълтън за културата“], в. „Литературен вестник“, бр.21, 11 юни 2003 г.</ref>
* ''Увод в литературната теория'', превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 9545400293)
* ''Смисълът на живота'', превод Паулина Мичева, София: изд. Колибри, 2019, 160 стр. (ISBN 9786190204640)
 
== Източници ==