Рихард Вилщетер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: интервал, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
| роден-място = [[Карлсруе]], [[Баден (историческа област)|Баден]], [[Германия]]
| починал-място = [[Муралто]], [[Тичино (кантон)|Тичино]], [[Швейцария]]
| националност = {{DEU}}
| работил =
| вложки =
Ред 17:
| образование = [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан|Мюнхенски университет]]ж<br/>[[Хумболтов университет на Берлин|Берлински университет]]ж<br/>[[Швейцарско висше техническо училище в Цюрих]]
| студенти =
| публикации =
Ред 36:
}}
'''Рихард Мартин Вилщетер''' ({{lang|de|Richard Martin Willstätter}}) е [[германски]] [[Органична химия|органичен химик]], чиито изследвания върху структурата на растителните пигменти, сред които и [[хлорофил]]а, му печелят [[Нобелова награда за химия]]
== Биография ==
Работи в департамента по [[химия]], първо като студент при [[Алфред Айнхорн]], а след като получава [[докторска степен]] през 1894 г. – и като член на факултета. Докторската му [[дисертация]] засяга структурата на [[кокаин]]а. Вилщетер продължава проучванията си върху друг [[алкалоид]]и и успява да синтезира няколко от тях. През 1896 г. е назначен за лектор, а през 1902 – професор.
През 1905 г. заминава да работи в [[Швейцарско висше техническо училище в Цюрих|Швейцарското висше техническо училище]] в [[Цюрих]], където работи по растителния пигмент [[хлорофил]]. Той е първият, доказал емпиричната му формула.▼
▲През 1905 г. заминава да работи
През 1912 г. става професор по химия в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] и директор в института по химия към [[общество Кайзер Вилхелм|обществото Кайзер Вилхелм]], изучавайки структурата на пигментите на цветята и плодовете. Именно тук Вилщетер показва, че хлорофилът представлява смес от две съединения, хлорофил ''a'' и хлорофил ''b''.<ref>{{citation| last = Motilva| first = Maria-José| contribution = Chlorophylls – from functionality in food to health relevance| year = 2008| title = 5th Pigments in Food congress – for quality and health| publisher = University of Helsinki| isbn = 978-952-10-4846-3}}</ref>▼
▲През 1912 г. става професор по химия в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]] и директор в
През 1915 г. приятелят му [[Фриц Хабер]] му предлага да се присъедини към разработването на отровни газове.<ref>L.F.Haber (1986). ''The Poisonous Cloud: Chemical Warfare in the First World War'', Clarendon Press</ref> Шилщетер не пожелава да работи по отрови, но се съгласява да работи по защитата. Той и колегите му разработват три-слоен филтър, който абсорбира всички вражески газове. Към 1917 г. са произведени 30 милиона бройки от филтъра, а Вилщетер е награден с [[железен кръст]] втора степен.<ref>Van der Kloot, W. (2004). ''April 1915: Five future Nobel prize-winners inaugurate weapons of mass destruction and the academic-industrial-military complex''. Notes Rec. R. Soc. Lond. 58: 149 – 160, 2004/</ref>▼
▲През 1915 г. приятелят му [[Фриц Хабер]] му предлага да се присъедини към разработването на отровни газове.<ref>L.F.Haber (1986). ''The Poisonous Cloud: Chemical Warfare in the First World War'', Clarendon Press</ref> Шилщетер не пожелава да работи по [[Отрова|отрови]], но се съгласява да работи по защитата. Той и колегите му разработват три-слоен филтър, който абсорбира всички вражески газове. Към 1917 г. са произведени 30 милиона бройки от филтъра, а Вилщетер е награден с [[
През 1916 г. той се завръща в [[Мюнхен]] като наследник на ментора си Байер. През 1920-те години Вилщетер изследва механизмите на ензимните реакции и и полага значителни усилия за установяването, че [[ензим]]ите са химични вещества, а не биологични организми.▼
▲През 1916 г.
През 1924 г. Вилщетер слага край на научната си кариера в знак на протест срещу нарастващите [[антисемитски]] настроения в страната. Нито неговите колеги, нито студентите му, нито министъра успяват да го убедят да не се пенсионира.<ref>[http://nobelprize.org/nobel_prizes/chemistry/laureates/1915/willstatter-bio.html Richard Willstätter – Biography] at nobelprize.org</ref> След това продължава да живее в Мюнхен, като отказва нови предложения дори и от чужбина. Единствената му научна дейност по това време е с асистенти, които му се обаждат по телефона с резултатите си.
През 1938 г. Вилщетер емигрира в [[Швейцария]]. Той прекарва последните три години от живота си в [[Муралто]], близо до [[Локарно]], пишейки автобиографията си.
== Източници ==
| |||