Христо Попов (църковен деец): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати |
Редакция без резюме |
||
Ред 18:
| награди = }}
}}
'''Христо Ст. Попов''' е [[българи|български]] духовен деец от късното българско възраждане в [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Танчев 57">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 57 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref>
== Биография ==
[[Файл:Whose is Macedonia by Hristo Popov.jpg|ляво|мини|250п|{{cite book |title= Кому принадлежи Македония. Оборване на сръбскитѣ претенции |last= Поповъ |first= Хр |authorlink= |coauthors= |year= 1917 |publisher= Печатница „Балканъ“ |location= София |isbn= |pages= |url= http://strumski.com/biblioteka/?id=467 |accessdate=}}]]
Попов е роден в 1876 година във [[воденско]]то българско село [[Владово]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Аграс, [[Гърция]]. Завършва [[Московска духовна академия|духовната академия]] в [[Москва]] в 1903 година.<ref name="Танчев 57"/> Връща се в българските земи и става учител - първоначално от 1892 година в [[Цариградска българска духовна семинария|Цариградската българска духовна семинария]],<ref>Училищен преглед, 1939, № 38, Министерство на народната просвета, София, стр. 234.</ref> а по-късно в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]] и в Софийската духовна семинария. Автор е на много съчинения. Дългогодишен секретар на [[Свети Синод|Светия Синод]] на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>Албум-алманах „Македония“, София, 1931.</ref>
През октомври 1920 година на Втория велик събор е избран за член на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските братства]] заедно с д-р [[Иван Каранджулов]], [[Никола Стоянов]], [[Христо Станишев]], [[Наум Томалевски]], д-р [[Божирад Татарчев]], [[Никола Дишков (строителен предприемач)|Никола Дишков]], [[Петър Глушков]], [[Яков Янков]] и [[Славейко Матов]].<ref>{{cite book |title= Моите спомени |last=Баждаров |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year=1929 |publisher= |location=София |isbn= |pages= |url=http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html |accessdate=16 януари 2016}}</ref>
| |||