Димитър Ризов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 42:
През 1884 година се установява в Княжеството и се включва в политическия живот като редактор на вестника на [[Либерална партия|Либералната партия]] „[[Търновска конституция (вестник)|Търновска конституция]]“.<ref name="ЕПК2 203"/> Ризов е част от вълната либерали емигранти в [[Източна Румелия|източнорумелийската]] столица [[Пловдив]], където активно участва в дейността на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и в подготовката и извършването на [[Съединение на България|Съединението]] на областта с [[Княжество България]].<ref name="InB">{{cite book |title= История на България – Енциклопедия А-Я |last=Антонова |first=Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал |year=2001 |location=София |isbn=954-18-0227-3 |pages=319-320 }}</ref><ref name="ЕПК2 203"/> От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.<ref name="InB"/> Ризов е редактор на вестниците „[[Самозащита (1885)|Самозащита]]“ (1885), [[Македонски глас (1885 - 1887)|„Македонский глас“]] (1885, 1887), [[Независимост (вестник)|„Независимост“]] (1886).<ref name="ЕПК2 203"/> Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).<ref name="InB"/>
[[Файл:Zahari - Rizov - Golovin - Golovina.jpg|ляво|мини|[[Захари Стоянов]], Димитър Ризов, [[Александър Головин]] и [[Анастасия Головина]]]]
През януари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в [[Свети Седмочисленици (София)|Черната джамия]]. През 1887 година продължава образованието си в [[Лиежки университет|Лиежкия университет]] в [[Белгия]], като стипендиант на [[Евлоги Георгиев]], като учи история, философия и политикономия.<ref name="Танчев 57">{{Цитат периодика| last = Танчев | first = Иван | authorlink = | coauthors = | year =2001 | month = | title =Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) | journal =Македонски преглед | volume =XXIV | issue = 3 | pages = 57 | doi = | id = | url = https://drive.google.com/file/d/182EVZ3H8o8ZgvBGT2WRWY11e5uCP_hUI/view | format = | accessdate = }}</ref> След завръщането си издава вестник „[[Христо Ботйов (1888 - 1900)|Христо Ботйов]]“, в който рязко напада княз Фердинанд I, като след брой І е арестуван и осъден на две години затвор.<ref>{{cite book |title= Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 2 Н-Я |year=1966 |publisher=Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство |location= София|pages= 481 |url=http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf}}</ref><ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 167. ISBN 954321056X</ref><ref name="InB" /> Димитър Ризов и [[Наум Тюфекчиев]] са основните организатори на неуспешния [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|опит за убийството]] на [[Стефан Стамболов]], при който на 27 март (15 март стар стил) 1891 година е убит финансовият министър [[Христо Белчев]].<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/32.php Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев]</ref> В 1895 – 1896 година издава вестник „[[Млада България (1895 - 1896)|Млада България]]“ (1895 – 1896), в който също напада княз Фердинанд.<ref name="ЕПК2 203"/> През декември 1895 година на [[Втори македонски конгрес|Втория македонски конгрес]] Димитър Ризов е избран за член на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] на [[Втори македонски конгрес|Втория редовен конгрес]]<ref name="ЕПК2 203"/> и по-късно активно участва в дейността на организацията.<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.</ref>
От 1897 година Димитър Ризов променя отношението си към управлението и преминава на дипломатическа служба. Той е български търговски консул в [[Скопие]] (1897 – 1899), дипломатически агент в [[Цетине]] (1903 – 1905) и [[Белград]] (1905 – 1907), пълномощен министър в [[Рим]] (1908 – 1915) и по време на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в [[Берлин]] (1915 – 1918). През 1917 година, в Берлин заедно с брат си [[Никола Ризов]] той издава атласа „[[Българите в техните исторически, етнографически и политически граници]]“, съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на [[немски език|немски]], [[английски език|английски]], [[френски език|френски]] и [[български език]].<ref name="ЕПК2 203"/>
| |||