|
| общомедия =
}}
'''Манфред Айген''' ({{lang|de|Manfred Eigen}}) е [[германски]] [[Физикохимия|физикохимик]], лауреат на [[Нобелова награда за химия]] от 1967 г.<ref name=nobel>{{cite journal|pmid=4860395|last=Weisskopf|first=V. F.|last2=Eyring|first2=H.|last3=Eyring|first3=E. M.|publication-date=10 ноември 1967|year=1967|title=Nobel Prizes: 4 named for international award (Hans Bethe, Manfred Eigen, R.G. Norrish, George Porter)|volume=158|issue=3802|journal=Science|pages=745 – 748|doi=10.1126/science.158.3802.745|bibcode=1967Sci...158..745W}}</ref> за приноса му по измерването на бързите [[химични реакции]].<ref>{{cite journal|pmid=3300805|last=Winkler-Oswatitsch|first=R.|publication-date=9 май 1987|year=1987|title=Manfred Eigen. Scientist and musician|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=109 – 15|doi=10.1016/0301- – 4622(87)80015- – 7}}</ref>
Изследванията на Айген спомагат за разрешаването на важни проблеми във физикохимията и допринасят за по-доброто разбиране на химичните процеси, които протичат в живите организми. През последните си години той изучава биохимичните корени на живота и еволюцията. Работи за установяването на мултидисциплинарна програма в [[Институти Макс Планк|институтите Макс Планк]], в която да се изучават основите на живота на молекулярно ниво. Счита се, че неговата работа е положила основите за създаването на нова научна и технологична дисциплина – еволюционна [[биотехнология]].<ref name=BG/>
== Биография ==
АйгенРоден е роден на [[9 май]] [[1927]] г. в [[Бохум]], тогава във [[Ваймарската република]].<ref>{{cite journal|pmid=3300802|publication-date=9 май 1987|year=1987|title=Manfred Eigen Festschrift: special issue dedicated to Professor Manfred Eigen on the occasion of his 60th birthday|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=101 – 390}}</ref><ref>{{cite journal|pmid=17029872|last=Schlögl|first=R. W.|publication-date=30 юни 1997|year=1997|title=To Manfred Eigen on his 70th birthday|volume=66|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=71 – 3|doi = 10.1016/S0301-4622(97)00075-6}}</ref> Той е син на Хедвиг и Ернст Айген, който е камерен музикант.<ref name="Nobel_biographical">{{cite web|date=2019|title=Eigen – Biographical|url=https://www.nobelprize.org/prizes/chemistry/1967/eigen/biographical/|work=NobelPrize.org|publisher=Nobel Media AB|access-date=7 февруари 2019}}</ref> Като дете развива страст към музиката и се учи да свири [[пиано]].<ref name=BG/>
[[Втората световна война]] възпрепятства обучението му. На 15-годишна възраст той е извикан за войник в противовъздушната отбрана. Към края на войната е заловен от съветските части. Той успява сравнително лесно да им избяга,<ref name=BG/> след което извървява стотици километри през победена Германия, завръщайки се в [[Гьотинген]] през 1945 г. ТойАйген не разполага с нужните документи, за да бъде приет в университет,<ref>{{Cite book|title=Creativity: The psychology of discovery and invention|last=Czikszentmihalyi|first=Mihaly|publisher=Harper Perennial|year=2013|pages=54}}</ref> но е приет, когато демонстрира знанията си след изпит. Той е приет в първия следвоенен курс на университета.
Айген желае да изучава [[физика]], но тъй като завръщащите се войници, които преди да сеса били записани, са с приоритет, той накрая записва [[геофизика]]. След завършването си, той записва магистратура по [[природни науки]]. Един от преподавателите му е [[Вернер Хайзенберг]], който става известен със своя [[принцип на неопределеността]]<ref name=BG/> През 1951 г. Айген защитава [[докторска степен]] под менторството на [[Арнолд Ойкен]]. През 1964 г. той представя резултатите от изследванията си по време на събрание в обществото Фарадей в [[Лондон]]. Неговите открития показват за пръв път, че е възможно да се определи [[Скорост|скоростта]] на [[химична реакция]], възникнала в кратък период от време, от порядъка на [[наносекунда]].
През 1953 г. Айген започва работа в [[Институти Макс Планк|института Макс Планк]] към физикохимичния отдел в Гьотинген, ставайки негов директор през 1964 г. и съединявайки го със спектроскопския отдел, създавайки отдел по биофизическа химия. Назначен е за почетен професор в [[Брауншвайгски технически университет|Брауншвайгския технически университет]]. От 1982 до 1993 г. Айген е президент на Германската национална фондация за заслуги. Член е на борда на спонсорите на организацията „Бюлетин на атомните учени“.<ref>{{cite journal|pmid=3300804|publication-date=9 May 1987|date=1987|title=List of publications by Manfred Eigen|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=103 – 8|doi=10.1016/0301–46220301 – 4622(87)80014- – 5}}</ref><ref>{{cite journal|pmid=3300803|publication-date=9 May 1987|year=1987|title=Curriculum vitae of Manfred Eigen|volume=26|issue=2 – 3|journal=Biophys. Chem.|pages=102|doi=10.1016/0301- – 4622(87)80013- – 3}}</ref>
През 1967 г. Айген е награден с Нобелова награда за химия заедно с [[Роналд Нориш]] и [[Джордж Портър]].<ref>{{cite journal|last1=Dainton|first1=F.|last2=Thrush|first2=B. A.|title=Ronald George Wreyford Norrish. 9 November 1897 – 7 June 1978|journal=Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume=27|year=1981|pages=379–424379 – 424|issn=0080–46060080 – 4606|doi=10.1098/rsbm.1981.0016}}</ref><ref>{{cite journal|last1=Fleming|first1=G. R.|last2=Phillips|first2=D.|title=George Porter KT OM, Lord Porter of Luddenham. 6 December 1920 – 31 August 2002: Elected F.R.S. 1960|journal=Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society|volume=50|year=2004|pages=257 – 283|issn=0080- – 4606|doi=10.1098/rsbm.2004.0017}}</ref> Те са отличени за работата им по изключително бързите химични реакции, индуцирани в отговор на много бързи енергийни импулси.
Името на Айген се свързва и с теорията за квазивидовете, критичната скорост на мутация, парадокса на Айген и химичния [[хиперцикъл (химия)|хиперцикъл]], цикличното свързване на реакционните цикли като обяснение за [[самоорганизация]]тасамоорганизацията на [[Произход на живота|пребиотичните системи]], който описва с [[Петер Шустер]] през 1977 г.<ref>Eigen & Schuster (1977) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1977Naturwissenschaften64.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part A: Emergence of the Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 64, с. 541 – 565.</ref><ref>Eigen & Schuster (1978) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1978Naturwissenschaften65a.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part B: The Abstract Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 65, с. 7 – 41.</ref><ref>Eigen & Schuster (1978) [http://jaguar.biologie.hu-berlin.de/~wolfram/pages/seminar_theoretische_biologie_2007/literatur/schaber/Eigen1978Naturwissenschaften65b.pdf The Hypercycle. A Principle of Natural Self-Organisation. Part C: The Realistic Hypercycle]. Naturwissenschaften Vol. 65, с. 341 – 369.</ref><ref>Manfred Eigen and Peter Schuster ''The Hypercycle: A principle of natural self-organization'', 1979, Springer ISBN 0-387-09293-5</ref>
Айген основава две биотехнологични компании – ''Evotec'' и ''Direvo''.<ref>Jackle H, Rotte C, & Gruss P (2017) [https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5982432/ Manfred Eigen: the realization of his vision of Biophysical Chemistry]. European biophysics journal Vol. 47, с. 319 – 323.</ref> През 1981 г. става съосновател на Световния културен съвет.<ref>{{cite web|title=About Us|publisher=World Cultural Council|url=http://www.consejoculturalmundial.org/about-us/|accessdate=8 ноември 2016}}</ref> Член е на [[Папска академия на науките|Папската академия на науките]], макар да е [[атеист]].<ref>{{cite web|url=http://www.hanskrause.de/HKHPE/hkhpe_03_02.htm|title=HKHPE 03 02|website=www.hanskrause.de|accessdate=9 април 2018}}</ref>
Манфред Айген умира на 91-годишна възрастУмира на [[6 февруари]] [[2019]] г. в Гьотинген на 91-годишна възраст.<ref>{{cite news|date=7 февруари 2019|title=Manfred Eigen, 1967 Nobel Chemistry Laureate, Dies at 91|url=https://www.nytimes.com/aponline/2019/02/07/world/europe/ap-eu-germany-obit-eigen.html|work=The New York Times|access-date=7 февруари 2019}}</ref>
== Личен живот ==
| 