Под игото: Разлика между версии

'''„Под игото“''' е [[роман]] в три части от българския писател [[Иван Вазов]], цялостно публикуван за първи път през [[1894]] г. и определян като първия пример за този жанр в [[българска литература|българската литература]].<ref>Някои изследователи определят като роман жанра на издадената през 1873 година историческа трилогия на [[Любен Каравелов]], включваща частите „Отмъщение“, „После отмъщението“ и „Тука му е краят“.{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 333 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> Творбата е най-популярното и ценено произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.

Основни опозиции: срам – слава, тъмнина – светлина. Подзаглавието му е „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“. Създаден е през периода 1887&nbsp; – 1888 г., в Одеса (тогава [[Руска империя|Руската империя]], сега - [[Украйна]]).

* '''[[Бойчо Огнянов|Иван Краличът/Бойчо Огнянов]]'''&nbsp; – син на заможен видински търговец, заточен в затвора в [[Диарбекир]] поради участието си в чета през [[1868]] г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се завръща в България. Установява се в Бяла черква под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното дело. Той е с черна къдрава коса и е среден на ръст. Влюбва се в Рада Госпожина.

* '''[[Доктор Соколов|Соколов]]'''&nbsp; – доктор в Бяла черква (той всъщност не е доктор, но помага с билки и най-различни лекове). Известен като голям веселяк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.

* '''Рада Госпожина'''&nbsp; – сираче от дете, отгледана е от Хаджи Ровоама, която е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Тя е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, носи черна забрадка. Влюбва се в Огнянов.

* '''Кириак Стефчов'''&nbsp; – син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, открито шпионира и слугува на властта и е горещ противник на революционното движение. Той използва всеки удобен момент да наклевети бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците.

* '''[[Чорбаджи Марко Иванов]]'''&nbsp; – заможен търговец, патриот и приятел на бащата на Кралича. Възпитава децата си на почтеност и любов към родината. Чорбаджи Марко е главата на семейството и символизира типичния българин – почтен, разумен, прогресивен и родолюбец. Героят е петдесетгодишен, с исполински ръст, леко приведен, но строен. Лицето му е загрубяло от слънцето и ветровете, големите му вежди засенчват сините му очи. Марко е човек на реда, внимателен и добросърдечен, изпълнява християнските норми и държи на приличния вид и образованието на децата си. Самият той обича „учението и учените.“

* '''Чорбаджи Юрдан Диамандиев'''&nbsp; – привърженик на султана и поради това неблагонастроен към революционерите. Той е брат на Хаджи Ровоама и баща на Лалка и на кака Гинка. Противоречиво на неговите убеждения всичките му деца са патриотично настроени. Героят е на години, болнав, намръщен и нервен – „Той беше човек на миналото“. Чорбаджи Юрдан е безскрупулен и жесток в страстта си за власт и пари.

* '''Госпожа Хаджи Ровоама'''&nbsp; – калугерка в метоха, сестра на Юрдан Диамандиев и пословична клюкарка. Рада Госпожина е била нейна храненица.

* '''Игумен Натанаил'''&nbsp; – игумен на мъжкия манастир в околностите на Бяла черква. Той и дякон Викентий също споделят революционния идеал.

* '''Мунчо'''&nbsp; – бавноразвиващ се глухоням, който живее в манастира. След като става свидетел как Иван Краличът убива двама турци, той се привързва силно към него и му се възхищава. Благодарение на предупреждението му Краличът е спасен от смърт. Накрая на книгата той единствен се опълчва срещу убийството на Бойчо и е „обесен на кланицата“, както се изразява Вазов.

* '''[[Колчо Слепецът]]'''&nbsp; – предан приятел на Огнянов, който не го изоставя в труден момент.

* '''Кандов'''&nbsp; – студент в Русия, увлечен по социалистическите идеи. Той е носител на идеите на младостта – всеобща свобода, равенство и братство. Намира се в града по здравословни причини, но скоро става съперник на Огнянов в любовта, а по-късно революционер и негов близък приятел. Кандов е готов да даде всичко в името на целта, на идеала си, жертвайки не само себе си, а и другите в името на Свободата.

* '''Поп Ставри'''&nbsp; – поп в градската църква, също благосклонен към бунтовниците

* '''Чорбаджи Мичо Бейзадето'''&nbsp; – заможен чорбаджия, краен русофил, пламенна борческа натура, фанатично вярващ в гибелта на турската империя и член на белочерковския комитет.

* '''Христаки Заманов'''&nbsp; – българин, работещ като турски шпионин. Той се възползва от това, като изнудва българи и турци за пари, но не издава никакви тайни около делото.

* '''Муратлийски'''&nbsp; – другар на Бойчо от четата от 1868 г., който също като него се установява в Бяла Черква под самоличността на австрийския фотограф Ярослав Бързобегунек и продължава революционната си дейност.

* '''Фратю'''&nbsp; – заклет републиканец и член на комитета. В навечерието на борбата страхът го прави изменник.

* '''[[Иван Боримечката]]'''&nbsp; – революционер от съседното село Алтъново. Той е с гигантски ръст и сила, простичък и недодялан, но добродушен, отзивчив на общонародните настроения и всеотдаен в участието си в освободителното дело. Верен другар на Огнянов.

* '''Марийка'''&nbsp; – момиче, което Бойчо спасява от двама турци заедно с баща ѝ Стоян.

* '''Шериф ага'''&nbsp; – онбашият на Бяла Черква.

* '''Тосун бей'''&nbsp; – кръвожаден турчин, изпратен с многобройни [[башибозуци]] да потуши въстанието в Стремската долина.

* '''[[Тодор Каблешков]]'''&nbsp; – представен като 26-годишен момък, среден на ръст, твърде сух и слаб, с едва поболи мустаци, черна като въглен коса, притежава живи очи с огнен поглед. Той е будна и бурна личност, посветила се изцяло на революционното дело.

* '''Лалка'''&nbsp; – дъщеря на чорбаджи Юрдан, сестра на Гинка и съпруга на Стефчов.

* '''Клеопатра'''&nbsp; – мечето на Доктор Соколов

* '''Кака Гинка'''&nbsp; – смела жена, с весел нрав. Тя е голямата дъщеря на туркофила чорбаджи Юрдан. Кака Гинка е образ за жена, радетелка за народните интереси и идеали. Тя открито и най-активно се включва в подготовката за въстанието, пренебрегвайки личните си семейни отношения и бесния гняв на баща си. Омъжена е за Генко Гинкин.

* '''Дякон Викентий'''&nbsp; – плах и нерешителен свещеник от Бяла черква. Той е носител на други разбирания – за постепенното освобождаване на народа от старото, за израстването му най-напред като сбор от личности, а политическата свобода да бъде функция от личността. Но той жертва вижданията си в името на обществото, пада като герой в бунта.

* '''Отец Йеротей'''&nbsp; – монах, книжовник, скромен, тих, незабележим, но изключително активен към каузата. Той си дава парите, жертва ги за нещо ново, различно от досегашната му дейност.

Романът е [[Под игото (филм, 1952)|филмиран през]] [[1952]] г. Режисиран е от [[Дако Даковски]]. В него участват [[Мирослав Миндов]], [[Лили Попиванова]], [[Петко Карлуковски]], [[Васил Кирков]] и други. Музиката е на [[Филип Кутев]]. Сценарий: [[Павел Спасов]], Георги Крънзов. Оператор&nbsp; – [[Бончо Карастоянов]].