Под игото: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
| страници = От 354 до 418
}}
'''„Под игото“''' е [[роман]] в три части от българския писател [[Иван Вазов]], цялостно публикуван за първи път през [[1894]] г. и определян като първия пример за този жанр в [[българска литература|българската литература]].<ref>Някои изследователи определят като роман жанра на издадената през 1873 година историческа трилогия на [[Любен Каравелов]], включваща частите „Отмъщение“, „После отмъщението“ и „Тука му е краят“.{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 333 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> Творбата е най-популярното и ценено произведение на автора, както и най-четената и превеждана българска книга.
 
Романът е написан по време на изгнание на Вазов в [[Одеса]] и е пренесен в [[България]] с руската дипломатическа поща. Публикуван е от [[Тодор Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]].
Ред 19:
През [[2009]] година романът печели първо място в „[[Голямото четене (България)|Голямото четене]]“ (класация на най-любимите и четени книги на българите).
 
Основни опозиции: срам – слава, тъмнина – светлина. Подзаглавието му е „Из живота на българина в навечерието на Освобождението“. Създаден е през периода 1887&nbsp; – 1888 г., в Одеса (тогава [[Руска империя|Руската империя]], сега - [[Украйна]]).
 
Първата част е публикувана за първи път през 1889 г. в „Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина". През 1890 г., в същия сборник са публикувани и останалите части. През 1894 г. излиза като самостоятелна книга, на английски, „Under the Yoke“, изд. William Heinemann и на български, „Под игото“, изд. „[[Тодор Чипев|Т.Ф.Чипев]]“.
Ред 51:
 
== Персонажи ==
* '''[[Бойчо Огнянов|Иван Краличът/Бойчо Огнянов]]'''&nbsp; – син на заможен видински търговец, заточен в затвора в [[Диарбекир]] поради участието си в чета през [[1868]] г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се завръща в България. Установява се в Бяла черква под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното дело. Той е с черна къдрава коса и е среден на ръст. Влюбва се в Рада Госпожина.
 
* '''[[Доктор Соколов|Соколов]]'''&nbsp; – доктор в Бяла черква (той всъщност не е доктор, но помага с билки и най-различни лекове). Известен като голям веселяк – ерген, склонен към екстравагантен живот и приключения; човек с несериозно отношение към живота – пълно отрицание на уседналия домашен бит. Отглежда в дома си мечката Клеопатра, която е силно привързана към него. Срещата с Огнянов обаче пренарежда битието му – превръща несериозния младеж в саможертвен бунтовник. Влюбен е в Лалка.
 
* '''Рада Госпожина'''&nbsp; – сираче от дете, отгледана е от Хаджи Ровоама, която е калугерка в женския метох. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Тя е високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице, носи черна забрадка. Влюбва се в Огнянов.
 
* '''Кириак Стефчов'''&nbsp; – син на богат чорбаджия, който е облагодетелстван от турската власт, открито шпионира и слугува на властта и е горещ противник на революционното движение. Той използва всеки удобен момент да наклевети бунтовниците. Поради това се превръща в пръв враг на Огнянов и Соколов. Предава Огнянов на турците.
 
* '''[[Чорбаджи Марко Иванов]]'''&nbsp; – заможен търговец, патриот и приятел на бащата на Кралича. Възпитава децата си на почтеност и любов към родината. Чорбаджи Марко е главата на семейството и символизира типичния българин – почтен, разумен, прогресивен и родолюбец. Героят е петдесетгодишен, с исполински ръст, леко приведен, но строен. Лицето му е загрубяло от слънцето и ветровете, големите му вежди засенчват сините му очи. Марко е човек на реда, внимателен и добросърдечен, изпълнява християнските норми и държи на приличния вид и образованието на децата си. Самият той обича „учението и учените.“
 
* '''Чорбаджи Юрдан Диамандиев'''&nbsp; – привърженик на султана и поради това неблагонастроен към революционерите. Той е брат на Хаджи Ровоама и баща на Лалка и на кака Гинка. Противоречиво на неговите убеждения всичките му деца са патриотично настроени. Героят е на години, болнав, намръщен и нервен – „Той беше човек на миналото“. Чорбаджи Юрдан е безскрупулен и жесток в страстта си за власт и пари.
 
* '''Госпожа Хаджи Ровоама'''&nbsp; – калугерка в метоха, сестра на Юрдан Диамандиев и пословична клюкарка. Рада Госпожина е била нейна храненица.
 
* '''Игумен Натанаил'''&nbsp; – игумен на мъжкия манастир в околностите на Бяла черква. Той и дякон Викентий също споделят революционния идеал.
 
* '''Мунчо'''&nbsp; – бавноразвиващ се глухоням, който живее в манастира. След като става свидетел как Иван Краличът убива двама турци, той се привързва силно към него и му се възхищава. Благодарение на предупреждението му Краличът е спасен от смърт. Накрая на книгата той единствен се опълчва срещу убийството на Бойчо и е „обесен на кланицата“, както се изразява Вазов.
 
* '''[[Колчо Слепецът]]'''&nbsp; – предан приятел на Огнянов, който не го изоставя в труден момент.
 
* '''Кандов'''&nbsp; – студент в Русия, увлечен по социалистическите идеи. Той е носител на идеите на младостта – всеобща свобода, равенство и братство. Намира се в града по здравословни причини, но скоро става съперник на Огнянов в любовта, а по-късно революционер и негов близък приятел. Кандов е готов да даде всичко в името на целта, на идеала си, жертвайки не само себе си, а и другите в името на Свободата.
 
* '''Поп Ставри'''&nbsp; – поп в градската църква, също благосклонен към бунтовниците
 
* '''Чорбаджи Мичо Бейзадето'''&nbsp; – заможен чорбаджия, краен русофил, пламенна борческа натура, фанатично вярващ в гибелта на турската империя и член на белочерковския комитет.
 
* '''Христаки Заманов'''&nbsp; – българин, работещ като турски шпионин. Той се възползва от това, като изнудва българи и турци за пари, но не издава никакви тайни около делото.
 
* '''Муратлийски'''&nbsp; – другар на Бойчо от четата от 1868 г., който също като него се установява в Бяла Черква под самоличността на австрийския фотограф Ярослав Бързобегунек и продължава революционната си дейност.
 
* '''Фратю'''&nbsp; – заклет републиканец и член на комитета. В навечерието на борбата страхът го прави изменник.
 
* '''[[Иван Боримечката]]'''&nbsp; – революционер от съседното село Алтъново. Той е с гигантски ръст и сила, простичък и недодялан, но добродушен, отзивчив на общонародните настроения и всеотдаен в участието си в освободителното дело. Верен другар на Огнянов.
 
* '''Марийка'''&nbsp; – момиче, което Бойчо спасява от двама турци заедно с баща ѝ Стоян.
 
* '''Шериф ага'''&nbsp; – онбашият на Бяла Черква.
 
* '''Тосун бей'''&nbsp; – кръвожаден турчин, изпратен с многобройни [[башибозуци]] да потуши въстанието в Стремската долина.
 
* '''[[Тодор Каблешков]]'''&nbsp; – представен като 26-годишен момък, среден на ръст, твърде сух и слаб, с едва поболи мустаци, черна като въглен коса, притежава живи очи с огнен поглед. Той е будна и бурна личност, посветила се изцяло на революционното дело.
 
* '''Лалка'''&nbsp; – дъщеря на чорбаджи Юрдан, сестра на Гинка и съпруга на Стефчов.
 
* '''Клеопатра'''&nbsp; – мечето на Доктор Соколов
 
* '''Кака Гинка'''&nbsp; – смела жена, с весел нрав. Тя е голямата дъщеря на туркофила чорбаджи Юрдан. Кака Гинка е образ за жена, радетелка за народните интереси и идеали. Тя открито и най-активно се включва в подготовката за въстанието, пренебрегвайки личните си семейни отношения и бесния гняв на баща си. Омъжена е за Генко Гинкин.
 
* '''Дякон Викентий'''&nbsp; – плах и нерешителен свещеник от Бяла черква. Той е носител на други разбирания – за постепенното освобождаване на народа от старото, за израстването му най-напред като сбор от личности, а политическата свобода да бъде функция от личността. Но той жертва вижданията си в името на обществото, пада като герой в бунта.
 
* '''Отец Йеротей'''&nbsp; – монах, книжовник, скромен, тих, незабележим, но изключително активен към каузата. Той си дава парите, жертва ги за нещо ново, различно от досегашната му дейност.
 
Като второстепенни герои се появяват също персонажите от повестта „[[Чичовци]]“ (Иванчо Йотата, Хаджи Смион, Ганчо кафеджията и др.) тъй като действието и на двете произведения се развива по приблизително едно и също време в същата област.
 
== Киноадаптация ==
Романът е [[Под игото (филм, 1952)|филмиран през]] [[1952]] г. Режисиран е от [[Дако Даковски]]. В него участват [[Мирослав Миндов]], [[Лили Попиванова]], [[Петко Карлуковски]], [[Васил Кирков]] и други. Музиката е на [[Филип Кутев]]. Сценарий: [[Павел Спасов]], Георги Крънзов. Оператор&nbsp; – [[Бончо Карастоянов]].
 
Втората му [[Под игото (филм, 1990)|филмова адаптация]] е през [[1987|1987 година]], по случай 100-годишнина от публикуването на славната книга, възвеличаваща подвига на Априлската епопея. В ролите: Андрей Слабаков, Елена Маркова, Георги Черкелов, Илия Караиванов, Минка Сюлеймезова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев и др. Режисьор-постановчик: Нина Янкова, Музика: Георги Генков