Прагматическа санкция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Pragmatica Sanc.jpg|мини|274x274пкс|Прагматическата санкция - – автентичен вид.]]
'''Прагматическата санкция''' е документ на австрийския император [[Карл VI|Карл VІ Хабсбург]] от 1713 г., с който той се опитва да осигури престола във [[Виена]] за първородната си дъщеря [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]].<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, p. 83</ref> Това е трудна задача първо, защото по-големият му брат също има дъщери и второ, защото наследяването на престола от жени е забранено от използваното в [[Австрия]] [[Салическо право]].<ref>Charles Ingrao, ''The Habsburg Monarchy 1618-1815'', Cambridge 1994, p. 129</ref>
 
== Предистория ==
Проблемите с [[Хабсбурги|Хабсбургското]] наследство се появяват в началото на века във връзка с [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. Тогава Карл е обявен от баща си [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] и от съюзниците му за испански крал. През 1703 г. Леополд и двамата му сина [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф]] и Карл сключват споразумението ''Pactum mutuae successionis'',<ref>''Ibid''.</ref> според което Йозеф и наследниците му ще управляват австрийския клон на Хабсбургите, а Карл и наследниците му – испанския. Ако единият клон се изчерпи обаче, те могат да се наследяват взаимно.
 
Въпросът е, че никой от двамата не се сдобива със син, който да проживее повече от година. Имат обаче общо пет дъщери, омъжени за близки и далечни владетели, а според правилата на тогавашното династично право, техните съпрузи имат автоматични права върху австрийското наследство. Когато през 1711 г. Йозеф умира неочаквано, е наследен от брат си. По това време той вече е загубил битката за [[Испания]] (макар да не се е отказал от правата си) и неговото възцаряване се възприема логично само за австрийските земи.
 
== Санкцията ==
Прагматическата санкция съставена на латински език с име ''Sanctio Pragmatica''. Тя е продължение на споразумението от 1703 г. С нея Карл VІ цели не само да прескочи правата на своите племенници и съпрузите им ([[Курфюрст|курфюрститекурфюрст]]ите на [[Курфюрство Саксония|Саксония]] и [[Курфюрство Бавария|Бавария]]), но и да осигури престола за всеки свой наследник, бил той мъж или жена (тъй като по това време той все още няма деца). Този „истински революционен документ“<ref>''Ibid''.</ref> е представен пред неговия съвет на 19 април 1713 г. Там предаването на наследството е описано с известната фраза ''indivisibiliter ac inseparabiliter'' (на български език двете думи се превеждат еднакво – неделимо). Оттук нататък Карл прави всичко възможно да се сдобие със син, а след като не успява – да осигури престола за Мария Терезия (родeнародена през 1717 г.).<ref>Edward Crankshaw, ''Maria Theresa'', New York 1970, p. 11</ref>
 
== Въпросът за нейното признаване ==
[[Файл:Europe 1740 en.png|мини|358x358пкс350п|Карта на Европа през 1740 г.]]
Цялата външна политика на Австрия в този период се върти около признаването на санкцията от другите велики сили. Първо е нужно нейното приемане от вътрешните фактори – министрите, националните групи, особено [[Унгарци|унгарците]], както и [[Славяни|славяните]] – [[чехи]], [[хървати]] и др. Карл е до такава степен обладан от задачата да осигури признание, че изоставя по-важните проблеми. А старият принц [[Евгений Савойски]] най-добре описва ситуацията: „За да може спокойно да управлява Мария Терезия, не е нужна Прагматическа санкция, а добри финанси и добра войска“.<ref>Цитирано по Георги Дерманчев, ''Нова и най-нова история'', София 1924 г., т. ІІ, с. 526</ref>
 
Ред 20:
== Бележки ==
<references />
 
[[Категория:История на Австрия]]
[[Категория:Хабсбурги]]