Прагматическа санкция: Разлика между версии

[[Файл:Pragmatica Sanc.jpg|мини|274x274пкс|Прагматическата санкция - – автентичен вид.]]

'''Прагматическата санкция''' е документ на австрийския император [[Карл VI|Карл VІ Хабсбург]] от 1713 г., с който той се опитва да осигури престола във [[Виена]] за първородната си дъщеря [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария Терезия]].<ref>E. N. Williams, ''Dictionary of English and European History 1485-1789'', Penguin books 1980, p. 83</ref> Това е трудна задача първо, защото по-големият му брат също има дъщери и второ, защото наследяването на престола от жени е забранено от използваното в [[Австрия]] [[Салическо право]].<ref>Charles Ingrao, ''The Habsburg Monarchy 1618-1815'', Cambridge 1994, p. 129</ref>

Проблемите с [[Хабсбурги|Хабсбургското]] наследство се появяват в началото на века във връзка с [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]]. Тогава Карл е обявен от баща си [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд І]] и от съюзниците му за испански крал. През 1703 г. Леополд и двамата му сина [[Йозеф I (Свещена Римска империя)|Йозеф]] и Карл сключват споразумението ''Pactum mutuae successionis'',<ref>''Ibid''.</ref> според което Йозеф и наследниците му ще управляват австрийския клон на Хабсбургите, а Карл и наследниците му – испанския. Ако единият клон се изчерпи обаче, те могат да се наследяват взаимно.

Прагматическата санкция съставена на латински език с име ''Sanctio Pragmatica''. Тя е продължение на споразумението от 1703 г. С нея Карл VІ цели не само да прескочи правата на своите племенници и съпрузите им ([[Курфюрст|курфюрститекурфюрст]]ите на [[Курфюрство Саксония|Саксония]] и [[Курфюрство Бавария|Бавария]]), но и да осигури престола за всеки свой наследник, бил той мъж или жена (тъй като по това време той все още няма деца). Този „истински революционен документ“<ref>''Ibid''.</ref> е представен пред неговия съвет на 19 април 1713 г. Там предаването на наследството е описано с известната фраза ''indivisibiliter ac inseparabiliter'' (на български език двете думи се превеждат еднакво – неделимо). Оттук нататък Карл прави всичко възможно да се сдобие със син, а след като не успява – да осигури престола за Мария Терезия (родeнародена през 1717 г.).<ref>Edward Crankshaw, ''Maria Theresa'', New York 1970, p. 11</ref>

[[Файл:Europe 1740 en.png|мини|358x358пкс350п|Карта на Европа през 1740 г.]]