Война за полското наследство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Военен конфликт
[[Файл:Battle of Bitonto by Giovanni Luigi Rocco.jpg|мини|254x254пкс|Битката при Битонто, худ. Джовани Луиджи Роко (ок. 1750 г.)]]▼
| име = Война за полското наследство
| конфликт =
| картинка = Battle of Bitonto by Giovanni Luigi Rocco.jpg
▲
| период = 10 октомври 1733 г. – 3 октомври 1735 г.
| място = [[Полша]], [[Райнланд]], [[Италия]]
| територия =
| резултат =
| страна1 =
| страна2 =
| командир1 =
| командир2 =
| сила1 =
| сила2 =
| жертви1 =
| жертви2 =
| бележки =
}}
'''Войната за полското наследство''' (1733-1738 г.) е военен конфликт, породен от слабостта на [[Полша|полския]] народ и от противоречията на великите сили кой да заеме полския престол. От една страна, [[Франция]] и [[Испания]] подкрепят тъста на [[Луи XV|Луи ХV]] [[Станислав Лешчински]], а от друга [[Австрия]] и [[Русия]] предпочитат [[Саксония|саксонския]] [[курфюрст]]. Военните действия обхващат част от полските земи, [[Италия]] и поречието на [[Рейн]].
Line 12 ⟶ 30:
=== Войната в Полша и Германия ===
[[Файл:August III of Poland.PNG|мини|Август III]]
В началото Австрия и Русия предлагат полския престол да заеме португалският принц Мануел, но по-късно се спират на сина на досегашния крал – младия саксонски курфюрст.<ref name=":1">Б. Гаврилов, ''Война и мир. Кризи, конфликти и дипломация в Европа (1559
Станислав бяга в град Данциг (Гданск), подложен на обсада през 1734 г. от руски и саксонски войски.<ref>Hassal, ''The Ballance of Power'', p. 97</ref> Изпратената френска ескадра се оттегля, когато идват руски кораби. През юни крепостта пада, Станислав отплава към Франция, всички полски магнати признават Август ІІІ и през декември той е коронован за крал.
Line 25 ⟶ 43:
През годините продължение на войната се замисля нестандартен трансфер на владенията, който задоволява всички. Когато през 1737 г. приключва династията на [[Медичи]]те във [[Флоренция]] ([[Тоскана]]), Австрия приема [[Франц I|Франц]] (херцогът на Лотарингия) да застане на нейния престол. Франц се жени за Мария-Терезия, с което се подсигурява бъдещото преминаване на Тоскана към Австрия. Лорингия остава за Станислав Лешчински и по същата логика тя трябва да премине към Франция. Що се отнася до първопричината за войната – Полша, там всички признават Август ІІ, а Станислав „се отказва доброволно от претенциите си в името на мира“.<ref>Б. Гаврилов, ''Война и мир,'' с. 321</ref> Властта на дон Карлос в Неапол и Сицилия е потвърдена при условието, че това ново кралство няма да се обединява с Испания.<ref>Когато през 1759 г. испанският престол преминава към дон Карлос (като Карлос ІІІ), той оставя италианските си владения на третия си син Фернандо и спазва договора.</ref> Всичко това е санкционирано официално с договора от Виена на 18 ноември 1738 г.
Войната е интересна с това, че руските войски навлизат за първи път дълбоко в Европа (до река [[Некар]]), с което поставят началото на дълга традиция. Ролята на Русия осезаемо се повишава. С налагането на Август ІІІ тя се подготвя за нови войни с [[Швеция]]. Австрия не печели друго, освен признаването на Прагматическата санкция от всички силни държави, което за жалост не трае и две години до началото на [[Война за австрийското наследство|Войната за австрийското наследство]]. Големите политически размествания в Италия я отварят към модернизиране и европеизиране след парализата на испанското господство, е оценката на италианските историци.<ref>Джулиано Прокачи, ''История на италианците'', София 2004, с. 214</ref>
== Бележки ==
| |||