Уикипедия

Рудолф Ойкен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
{{lang-de}} => {{lang|de}}
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x кавички, 6 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 8:
| роден-място = [[Аурих]], [[Кралство Хановер]]
| починал-място = [[Йена (град)|Йена]], [[Германия]]
| националност = {{DEU}}
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = Философия на 19 век
| школа =
Line 21 ⟶ 22:
| подпис =
}}
'''Рудолф Кристоф Ойкен''' ({{lang|de|Rudolf Christoph Eucken}}) е [[Германия|германски]] [[философ]], носител на [[Нобелова награда за литература]] за 1908 г.
 
== Биография ==
Роден е презна [[5 януари]] [[1846]] г. в [[Аурих]], [[ГерманияКралство Хановер]]., Майкав мусемейството ена Амо Бакер Ойкен, който работи в пощенско ведомство, и Ида Мария Ойкен, добре образована религиозна жена, дъщеря на [[свещеник]] и е получила добро образование. През ранните години на Рудолф Ойкен умират неговият баща и единственият му, по-малък брат. След смъртта на баща му в семейството на Рудолф настъпват финансови затруднения. Въпреки това младият Рудолф Ойкен получава добро образование. Той започва да се интересува от [[философия]] и [[религия]] по време на своето гимназиално обучение. След това отива да учи в университета[[Гьотингенски университет|Университета в [[Гьотинген]], където изучава [[древна история]] и класическа философия. Важен период от живота на Рудолф Ойкен е времето, когато следва в [[Хумболтов университет на Берлин|Берлинския университет]]. Там той е вдъхновен от срещата си с философа [[Адолф Тренделенбург]]. Тренделенбург е почитател на философските идеи на [[Аристотел]] и неговият начин на мислене по-късно оказва въздействие върху произведенията на Рудолф Ойкен. След като завършва, той защитава [[докторат]] по философия в университетаГьотингенския в Гьотингенуниверситет.
 
В годините след завършването на висшето си образование Рудолф Ойкен работи като гимназиален [[учител]], а през [[1871]] г. започва работа като професор по философия в университета в град [[Базел]], [[Швейцария]]. През времето, когато работи като преподавател в университета[[Базелски вуниверситет|Базелския Базелуниверситет]], Рудолф Ойкен пише едно от своите най-известни произведения – „''Методът на Аристотеловото проучване''“.

През [[1874]] г. сестава премествапрофесор дапо работифилософия в университета в град [[ЙенаЙенски (град)университет|ЙенаЙенския университет]], където преподава до 1920 г. През времето което прекарва там, той пише книгата „''Основни концепции на съвременната философска мисъл''“ („''Die Grundbegriffe der Gegenwart''“, 1878), която по-късно е преработена от него и публикувана под заглавието „''Основни направления в съвременната мисъл''“ („''Geistige Stromungen der Gegenwart''“, 1908). Друга известна негова книга излиза през [[1890]] г. – „''Възгледи за живота на великите мислители''“.
 
За разлика от произведенията на Рудолф Ойкен, които той пише през първите две десетилетия от [[писател]]ската си кариера, в по-късните му произведения след [[1890]] г. липсва историческия елемент, характерен за по-ранното му творчество. В произведенията му след 1890 г. основно място заемат религията и [[морал]]ните ценности. Писателят посвещава своето творчество на описанието на човешката душевност: човекът има душа и неговото битие в света е връзка между природата и духа. Човекът трябва да превъзмогне недуховното си естество посредством постоянни усилия и да живее в духовното. Рудолф Ойкен нарича това усилие етична борба.
 
През [[1908]] г. Рудолф Ойкен е отличен с [[Нобелова награда за литература]] „''за сериозното търсене на истината, за всепроникващата сила на мисълта му, за широкия му кръгозор, за живостта и убедителността, с които защитава и развива идеалистичната философия''“. Получаването на литературната награда от философ е сравнително неочаквано и това, че Ойкен става лауреат на Нобеловата награда за литература, допълнително популяризира идеите, описани в книгите му.
През [[1908]] г. Рудолф Ойкен е отличен с [[Нобелова награда за литература]]. Получаването на литературната награда от философ е сравнително неочаквано и това че Рудолф Ойкен става лауреат на Нобеловата награда за литература допълнително популяризира идеите, описани в книгите му. През годините след получаването на наградата Рудолф Ойкен изнася лекции по философия в някои от най-престижните висши учебни заведения по това време. Изнася лекции в [[Великобритания]] през [[1911]] г., както и в [[Харвардски университет|Харвардския университет]] и други университети в [[САЩ]] през следващите две години.
 
През годините след получаването на наградата Ойкен изнася лекции по философия в някои от най-престижните висши учебни заведения по това време. През 1911 г. чете лекции в [[Англия]], а на следващата година прекартва шест месеца в [[Харвардски университет|Харвардския университет]]. В [[САЩ]] философът чете лекции в Смит колидж към Лоуелския институт в [[Бостън]] и в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]], където Никълъс Мюрей Батлър, тогавашния президент на университета, организира банкет в негова и на [[Анри Бергсон]] чест. При това пътуване Ойкен се запознава с [[Андрю Карнеги]] и [[Теодор Рузвелт]].
 
Ойкен се готви да замине за [[Япония]] и [[Китай]], но внезапното начало на [[Първа световна война|Първата световна война]] осуетява плановете му. По време на войната философът осъжда Англия, обвинявайки я в „зверски егоизъм“, и прави опити да докаже, че Германия не носи отговорност.
 
През 1916 г. е избран за почетен гражданин на Йена.
 
Умира на [[15 септември]] [[1926]] г. в Йена на 80-годишна възраст.
 
<br />
 
== Семейство ==
През 1882 г. Ойкен се жени за Ирене Пасов, от която има дъщеря и двама сина.
 
== Библиография ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рудолф_Ойкен“.