Крушари (дем Пела): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| изглед = Krushari 267.jpg
| изглед-описание = Изглед от Крушари
| област = Централна Македония
| дем = Пела
Line 15 ⟶ 13:
| площ =
| височина = 134
| население =
| население-година = 2001
| кмет =
Line 22 ⟶ 20:
| телефонен-код =
}}
'''Круша̀ри<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687</ref>''', '''Крушара''', '''Крушаре'''<ref>Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.261</ref>
== География ==
Line 31 ⟶ 29:
В края на XIX век Крушари е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Към 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) ''Крушари (Армутчи)'' брои 320 жители българи.<ref>{{МЕС|146}}</ref>
Според [[Христо Силянов]] след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в 1904 година цялото село (''Кошари'') минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 125.]
Кукушкият околийски училищен инспектор [[Никола Хърлев]] пише през 1909 година:
Line 40 ⟶ 38:
=== В Гърция ===
През [[Балканска война|Балканската война]] селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. Затворени са българските църкви и училища.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.184</ref>
== Личности ==
| |||