Планер: Разлика между версии

'''Планер''' ({{lang|fr|planeur}}, {{lang|la|на=от|planum}} – [[латински„плоскост“), език|латински]]наричан също ''planum'глайдер' '' ({{lang|en|на=от|glide}} – плоскост„плъзгам“) е безмоторен [[летателен апарат]] по-тежък от въздуха, с неподвижно [[крило]]. Лети от създаваната подемна сила на насрещния въздушен поток, което го прави силно зависим от възходящите въздушни потоци.

В България планера„планер“ като понятие често се отъждествява само с [[Безмоторен самолет|безмоторния самолет]]. Специалистите в редица случаи наричат планер силовата конструкция на летателния апарат без двигателите.

Доказателства за съществуване на планери в Древен Египет (2500 – 1500 г. до пр.н.е.) е предоставил [[Исидор Уилям Дейчес]].

ВПрез 1853 годинаг. е коструиранконструиран първият планер, вдигнал човек във въздуха. Конструктор е сър Джорд Кейли (1773 – 1857).

== Начало на планерния спортПланеризмът в България ==

Радетел за масовизиране на този спорт и организатор на обучението е капитан [[Георги Дреников]], който провежда първия курс за безмоторно летене през септември 1931 година на хълма „Църква“ северно от тогавашното село [[Симеоново (квартал)|Симеоново]], в непосредствена близост до [[Американски колеж в София|Американския колеж]]. През 1935 година след обучение в [[Германия]], майор Дреников получава лиценз за безмоторен летец и инструктор по безмоторно летене. През същата година, той организира първото Училище за безмоторно летене в България с името „Рилски Орел“. Първото олимпийско отличие по този спорт е спечелено от майор Дреников на XI Олимпиада в Берлин през 1936 година. На 4 август с полски безмоторен самолет „Комар“, кръстен „Рилски Орел“, той завоюва бронзов медал. Безмоторното летене не е считано за олимпийски спорт, но тъй като е германски национален спорт, на победителите са връчени олимпийски отличия.

В зората на безмоторното летене най-високото отличие получено от български спортист е сребърниясребърният медал на майор Георги Дреников, завоюван на Първото световно първенство по безмоторно летене през юли 1937 година във Васеркупе – Германия.

След Втората световна война планернияпланерният спорт е застъпен широко в аероклубовете към [[Доброволна организация за съдействие на отбраната|ДОСО]] за обучение на спортисти във въздушните спортове. За първоначално обучение и високо спортно майсторство са използвани предимно полски и чешки планери. В края на ХХ век структурите за обучение са закрити и тази дейност се провежда от създадени частни школи-клубове за въздушни спортове.

== Планеризъм по света ==

За доставка на планера до мястото за начало на свободния полет се използва или летателен апарат от друг тип, или малък собствен [[двигател с вътрешно горене]], или такиваустройство с малък ресурс като барутен двигател или [[катапулт]]. За стартиране се използва наземна лебедка с дълго въже, както и старт от подветрения склон на планина с еластично въже, прилаган основно за планери запри първоначално обучение.

В сегашно време, планерният спорт се явява общопризнато и масово увлечение в развитите страни. Съвременните планери, благодарение на достиженията на аеродинамиката и материалознанието, са способни да пролетят 50 кмkm по права от височина 1 кмkm. Опитните планеристи стартирайки от височина 1 кмkm, като използват възходящите термални потоци, са способни да преминават стотици километри без нито грам гориво. РекордаРекордът за непрекъснато планиране е с продължителност повече от 3 денонощия с дължина на полета над 2000 километра.