Георги Димчев: Разлика между версии

В 1942 година напуска военната авиация и записва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. През август 1943 с Димчев се свързва [[Димитър Цилев]], който го убеждава да се срещне с лидера на бившата [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] [[Иван Михайлов]] в [[Загреб]]. Михайлов му предлага да организира в Гърция Македонска младежка бригада към [[Охрана]], която да защитава българското население от нападенията на гръцките националисти и комунисти от [[ЕЛАС]]. През юли 1944 година под прекия контрол на офицери от [[Вафен-СС]] Димчев организира българска дружина от 5000 души във [[Воденско]], въоръжена с изоставено от капитулиралата италианска армия оръжие. На 2 август 1944 г. за първи път във [[Воден]] се чества свободно годишнината от Илинденското въстание. Осветено е бойното знаме на дружината и е проведена клетва на доброволците. Под влияние на все по-бързото развитие на събитията по фронтовете на Балканите Димчев предлага на командването да се установи контакт с партизаните от [[ЕЛАС]]. Такъв контакт е установен на 25 август 1944 г. и Димчев предлага да обедини дружината с батальона и да се поведе борба за [[независима Македония]]. Командването на баталона предлага дружината на охранистите да се разоръжи, като четниците се присъединят към батальона или да се саморазпуснат. Георги Димчев отхвърля категорично това искане, както и тяхната теза, че населението не било българско, а македонско.

По същото време Димчев се среща и разговаря с представители и на [[ЕАМ]]. По време на срещата е разискван отново македонският въпрос, като представителят на ЕАМ се изказва за целостта на Гърция, а Димчев за независима Македония, като отново не се постига съгласие и преговорите са прекъснати. Така Димчев търси връзка с [[Иван Михайлов]] в Загреб. Куриерът архитект [[Борис Огнянов]] обаче попада на мина и загива и опитът за контакт остава безуспешен. През август 1944 г. английското разузнаване на Балканите прави опит да се свърже с Георги Димчев и да води преговори, но той отказва. При това положение командването на Воденската дружина решава да я изтегли в изчеквателна позиция на връх [[Каймакчалан]]. Тази информация е използвана от ЕЛАС, като е сведена до германците. Така на 11 септември помещенията на дружината са блокирани от германците и тя е разоръжена. На 12 септември, със съдействието на английската авиация ЕЛАС напада [[Воден]]. При това положение германците връщат оръжието на дружината и тя взема участие в отблъскването на партизаните.