Османска империя: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Облекло: +раздели-мъничета; текст за езиците |
|||
Ред 301:
Армията е изградена от конница, пехота и флот. Конниците са наричани още [[спахии]]. Те получавали земя от султана, да я обработват, но само докато са в армията. От чина им зависи големината на земята и плодородността ѝ. Всеки спахия трябвало да облече и оборудва 10 свои приятели или подчинени, и когато султана го повика за поход на армията, трябва да ги поведе на война. Пехотата е съставена основно от [[еничарски корпус]]. Те не получавали земя, а заплати, не се женели и не са имали собственост. Всеки [[еничар]] с гордост се хвалел, че цялото му имущество се намирало на раменете му. Безстрашни в бой и безмилостни към враговете на султана, те дълго време са били главната опора на султанската власт. Еничарският корпус е бил набиран като специален данък – „девширме“ от християнски семейства, известен като „кръвен данък“. Насилствено ислямизирани и подлагани на строга военна подготовка, те образували ядрото на османската армия. Поради личните си качества и строга самодисциплина много от тях са били издигани на високи постове в държавата. Много от тях са оставили значима диря в историята на Османската империя.
==
{{основна|Стопанска история на Османската империя}}
{{раздел-мъниче}}
Основен източник на богатство в империята са военната експанзия и приходите от данъци. От стопанските сектори земеделието се счита за по-важно от индустрията и търговията.
== Демография ==
{{раздел-мъниче}}
[[File:AsiaMinor1910.jpg|thumb|Етнографска карта на Мала Азия от 1910 година. С различни цветове са показани различните народи]]
=== Езици ===
В двора и административните органи на Османската империя се използва [[османски турски език]],<ref>[http://www.shsu.edu/~his_ncp/Turkey2.html The Rise of the Turks and the Ottoman Empire]</ref> но в различните части на империята се използват много други езици. Подчинените народи могат да използват родния си език, като там, където съжителстват два или повече етноса, жителите често говорят и съответните езици. Когато се отнасят към правителството обаче, трябва да използват османски турски<ref>[https://ujdigispace.uj.ac.za/handle/10210/741?show=full Language use in the Ottoman Empire and its problems, 1299 – 1923] {{webarchive|url=https://archive.is/20121224211423/https://ujdigispace.uj.ac.za/handle/10210/741?show=full |date=2012-12-24 }}</ref> и за целта понякога са наемали писари. Обикновените хора използват простонародния турски език, а по-образованите турци – [[Персийски език|персийски]] и [[Арабски език|арабски]], особено преди епохата на Танзимата, като персийският се използва предимно в литературата, а арабският в науката.<ref name=Küçükoğlup1091>{{cite web|author=Küçükoğlu, Bayram|url=https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1877042813001638|title=The history of foreign language policies in Turkey|work=Procedia - Social and Behavioral Sciences|publisher=[[Elsevier]]|issue=70|year=2013|pages=1090 – 1094}} – From: Akdeniz Language Studies Conference 2012 – Cited: p. 1091.</ref>
Лингвистичните групи са многобройни и се припокриват. На Балканския полуостров преобладават славянските езици, гръцки и албански, но има също така турски и влашки малцинства. В Анадола преобладава турският език, но се говорят също така гръцки, арменски и кюрдски. В Сирия, Ирак, Арабия и Северна Африка се говорят различни варианти на арабски език, но елитът говори на турски. Нито в една от османските провинции не се говори един единствен език.<ref name=Imber>{{cite web|last=Imber |first=Colin |title=The Ottoman Empire, 1300 – 1650: The Structure of Power |url=http://www.fatih.edu.tr/~ayasar/HIST236/Colin%20_Imber.pdf |year=2002 |page=2 |deadurl=yes |archiveurl=https://web.archive.org/web/20140726115700/http://www.fatih.edu.tr/~ayasar/HIST236/Colin%20_Imber.pdf |archivedate=2014-07-26 |df= }}</ref>
=== Религия ===
{{раздел-мъниче}}
=== Облекло ===
В дълги периоди от съществуването на Османската империя разнообразието на религии и раси в нея е подчертавано от строги предписания за облеклото. През 1709 г. само турските мъже са можели да ходят облечени с жълти чехли и зелени елеци, както и да носят фесове. Към 1829 – 1830 г. гърците носели син тюрбан, арменците – закръглена кожена шапка, а евреите – малко черно кепе. След 1830 г. се установява по-голяма търпимост относно облеклото. През 1829 г. Алекзандър пише за облеклото на жените, че „те всички изглеждаха облечени еднакво, тоест долната част на лицето и устата покрити с бял плат и силуетът обвит в зелена рокля, но надутите туркини се различаваха от останалите по жълтите чехли или пантофи и по наметалото на фереджето, което се спуска до под талията, докато това на християнките и еврейките достига едва долната част на раменете“. Вкъщи еврейките носят тюрбан с конична форма, който се прикрепва с кърпичка, минаваща под брадичката. Полата е стегната в талията с копринен колан, който се прикрепва отпред с две пафти от злато и скъпоценни камъни.<ref name=":03">{{Cite book|url=https://www.worldcat.org/oclc/894636829|title=България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)|last=Лео|first=Мишел|date=2013|publisher=ТАНГРА ТанНакРа|others=Глухарова, Мариета|year=2013|isbn=9789543781065|location=София|pages=125 – 127|oclc=894636829}}</ref>
=== Социално-политическа структура ===
{{раздел-мъниче}}
== Култура ==
{{раздел-мъниче}}
== Вижте също ==
| |||