Смрадлика: Разлика между версии

'''Смрадлика''' или още '''тетра''', (''Cotinus'') е [[Род (биология)|род]], състоящ се от два вида растения от [[Семейство (биология)|семейство]] смрадликови<ref>{{cite book | last = Делков | first = Недялко | title = ''Дендрология'' | url = | year = 1988 | publisher = Земиздат | location = София | lang = | pages = страница 270}}</ref>:

Клоните на дървото имат червеникава гладка [[кора]] и жълта [[дървесина]]. Листата са елиптични или яйцевидни с ясно видима нерватура ([[жилкуване]]). Отдолу са сивозелени, а отгоре тъмнозелени, с характерна миризма. През [[есен]]та те почервеняват. [[Цвят (ботаника)|Цветовете]] са зеленикавобледи, двуполови, събрани в съцветие — – метлица, с петлистна чашка, петлистно венче и 5 тичинки разположени между [[венчелистче]]тата. Цветните дръжки са покрити с дълги [[власинки]]. След прецъфтяването на цветовете дръжките се покриват с розови, зеленикави или червеновиолетови власинки. [[Плод]]ът е черен и гол.

Съдържа до 25% [[дъбилни вещества]], главно [[галотанин]]и, [[флавоноид]]ите — – [[мирицитрин]] и [[фустин]], [[галова киселина]], [[етерично масло]]. В стъблото се съдържа [[флавоноид]]ът [[физетин]].

Отвара от смрадлика подпомага лечението на гнойни, незаздравяващи рани, а може да се използва и при възпаление на лигавицата на клепачите. Употребява се още при [[диария]] и [[дизентерия]]. Отварата не бива да се пие като чай в големи количества, понеже предизвиква повръщане. Прилага се вътрешно само на малки дози — – една-две чаени лъжички. В българската народна медицина смрадликата се употребява още и при киселини в [[стомах]]а, [[язва]], задух, кръвохрачене, заболяване на бъбреците и др.