Война за полското наследство: Разлика между версии

[[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Англия]] опитва да примири Австрия и Испания и има напредък в това отношение, но в началото на 1733 г. Франция (управлявана от ловкия министър [[Фльори]]) усеща подготвяната изолация и привлича Испания на своя страна.<ref name=":0">Arthur Hassal, ''The Balance of Power (1715-1789)'', London 1907, p. 93</ref> При натрупалото се напрежение овакантяването на полския престол послужва като сигнал за начало на военните действия.

Установила своята изолация и поражение, Австрия подписва примирие с Франция и Испания на 7 май 1735 г. Според предварителните условия тя признава Станислав Лешчински за полски крал, отстъпва южна Италия на дон Карлос, който ѝ връща [[Парма]]. [[Бурбони|Бурбонските]] държави признават [[ПрагматическаПрагматична санкция|Прагматическата санкция]] – документа, с който император Карл VІ осигурява престола на любимата си дъщеря [[Мария Терезия (Свещена Римска империя)|Мария-Терезия]]. Русия и Саксония обаче възразяват, руснаците изпращат 16-хилядна армия. Въпреки това не се състои обрат в хода на войната. Испанците в северна Италия обсаждат Мантуа, но накрая свалят обсадата. Австрийците нямат възможност да си върнат Неапол. По Рейн Евгений Савойски не успява да направи нищо срещу французите. Много скоро Карл VІ подновява преговорите и в края на годината мирът с Испания е подписан. Окончателният край на войната се отлага с три години, докато Австрия се съгласи херцогът на Лотарингия да я отстъпи на Станислав Лешчински.