Йоан Владислав: Разлика между версии

'''Йоан Владислав''' (често споменаван в съвременни източници и като '''Иван Владислав''') е цар на българите от август или септември 1015 г. до февруари 1018 г., след кратък период междуцарствие настъпило след смъртта на братовчед му Гаврил[[Гавраил Радомир]].

Син на [[Арон (комитопул)|Арон]] и племенник на [[Самуил]], Йоан Владислав е единственият оцелял след нареждането на Самуил да бъде избито Ароновото семейство. Спасен е от братовчед си [[Гавраил Радомир]] (987 г.<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/ivan.htm Йоан Владислав срещу Гаврил Радомир през 1015 г.]; Златарски, В., История на българската държава през средните векове, т. I, ч. 2, София 1971, [http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_2.html с. 643 – 644]</ref>). По внушение на византийския император [[Василий II (Византийска империя)|Василий II]] се стреми да отстрани от престола Самуиловите наследници. През август 1015 годинаг. става цар, след като (според [[Дуклянска летопис|Дуклянския презвитер]]<ref>Златарски, История на България през средните векове, т. I, ч. 2, с. [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html 710 – 711] (26.1.2008)</ref><ref>[http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Летопись попа Дуклянина], гл. XXXVI (Восточная литература, 26.1.2008)</ref>) убива Гавраил Радомир по време на лов. Според еднодруго сведение, убива жената на Гавраил Радомир и ослепява сина му.<ref>Златарски, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, [http://promacedonia.com/vz1b/vz1b_6_4.html стр. 713]</ref> През1016През Убива1016 г. убива и сръбския княз [[Йоан Владимир]], васал и зет на цар Самуил.

Историците са разединени в оценките си за него. Някои считат, че той се е отдалотдава на дребнавост и мъст, а други са мнениямнение, че той се о опиталопитва да централизира аристокрацията на българската държава, прилагайки крути мерки в съпротивата срещу Византия. Относно убийството на Йоан Владимир, мненията също се разделят на две – от дребна мъст срещу Самуиловия зет, до желание да спре въздигащата се Рашка, като потенциален враг в тила. Оценките за Йоан Владислав не са еднозначни, а Никига[[Никита Хониат]] пишего занарича него "тоя„тоя страшен Йоан"Йоан“, което показва, че ромеите са се бояли от него.

Йоан Владислав се опитва да спре с всякакви средства византийското нашествие и през есента на 1015 г., след превземането на [[Охрид]] от византийците, избира [[Битоля]] за главен град. По негово нареждане на Йоан Владислав е изсечен [[Битолски надпис|Битолският надпис]] (1015 – 1016), в който той се зове „българин по род“ и „самодържец български“ („''блъгарінъ родомь''“ и „''самодрьжъцемь блъгарьскомь''“). Предприема поход, за да върне [[Драч]] в пределите на България (1015 – 10161015–1016). През 1016 г. ИванЙоан Владислав отблъсква византийците и те се оттеглят след 88 дневна неуспешна обсада на Перник.<ref>Овчаров, Димитър - ИК Тангра ТаНакРа, 2005, - Кракра Пернишки в Битка за България - с. 69</ref> През 1017 г. Василий търси помощ от русите и напада земите в Североизточна България, икато превземайкипревзема Преслав, аи дава на русите дава богата плячка. За да ги отблъсне, Йоан Владислав изпраща изпраща [[Кракра Пернишки]] при [[печенеги|печенегите,]] които се опитва да привлече като съюзници срещу русите.<ref>Овчаров, Димитър, ИЗдателоство Тангра ТаНакРа - Кракра Пернишки в Битка за България, 2005 г, стр 44-45</ref> Начинанието обаче се проваля поради "голямата„голямата алчност на печенегите"печенегите“. През есента на 1017 г. Йоан Владислав търпи поражение от Василий II в [[битка при Сетина|битката при Сетина]]. През февруари 1018 г. обсажда крепостта [[Драч]], където е убит в [[Битка при Драч (1018)|последвалата битка]] от византийците, а по други сведения – от ръцете на заговорници. Скоро след смъртта на Йоан Владислав [[България]] пада окончателно под византийска власт. Според някои сведения, за кратко за цар е коронясан синът му , канартакинът[[канартакин]]ът, княз [[Пресиян II|Персиян II,]] . Според други пък, няма официална коронация, но ПерсиянПресиян II се явява легитимният наследник и лидер на българската съпротива в албанските планини. След завладяването на България роднините и потомците на Йоан Владислав са изселени в [[Мала Азия]] и [[Армения]].<ref>Павлов, Пл., Бунтари и авантюристи в средновековна България (Варна: LiterNet, 2005), [http://www.liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/zagovorite.htm Заговорите на „магистър Пресиан Българина“]</ref>