Бял извор (област Кърджали): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→История: След настъпване на комонизма почва процес на побългаряване помаци и туррци от комонистическия режим и особено големия натиск оказан от държавата нее възможно обратното Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на Ахмед001 (б.), към версия на Penssio Етикет: Отмяна |
||
Ред 47:
Към 31 декември [[1934]] г. село Бял извор е съставено от [[махала|махалите]] Бабица (Шабан каялар), Гарваня, Зака, Лукомир (Емирлер), Послон (Капти махле), Саралер, Сборска (Джами атик), Чолаклар и Шивачи (Терзилер). <ref>По данни от [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00001 „Списък на населените места в Царството, Преброяване на 31 декември 1934“] – извлечение от текста под линия за [http://statlib.nsi.bg:8181/bg/getfile.php?iid=DO-010001276&doid=374&page=00065 Област Стара Загора, околия Ардино]</ref>
Традиционно Бял извор има предимно [[Турци в България|турско]] население, както и присъединеното през 2002 г. село Диамандово <ref>Към 31 декември [[1934]] г. към село Диамандово спадат [[махала|махалите]] Бойчева, Годен (Дере махле), Жеден (Къдалар) и Звегор (Ходжилар).</ref> (Хюсемлер (от османски Хюсем – скъпоценен камък)), като двете села поддържат тесни връзки, включително чести бракове между хора от тях. След присъединяването на района към България след [[Балканска война|Балканската война]]
== Управление ==
| |||