Замък: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
[[File:Castle Neuschwanstein.jpg|мини|350px|[[Бавария|Баварският]] замък [[Нойшванщайн]], познат още като ''Приказният замък'']]
'''За̀мъкът''' (Castelum - лат., Castle - англ., Chastel - ст.фр., Chateau - фр.) е вид [[сграда]] или комплекс от сгради с укрепителни и отбранителни функции, строена по време на [[Средновековие]]то в [[Европа]] и [[Близкия изток]] от европейската [[аристокрация]]. Въпреки че съществуват различни мнения за основното предназначение на замъците, най-често така се наричат частните или държавни укрепени [[Резиденция|резиденции]] на [[Монарх|монарси]], [[феодал]]и или [[аристокрация|благородници]]. Различават се от [[крепост]]ите по това, че те са резиденции, с присъща жилищно-представителна функция, а от укрепените градове по това, че не са съоръжения за обществена защита. Терминът се използва за разнообразни постройки от [[форт]]ове, разположени на [[хълм]], до провинциални имения. За периода от 900 години, през който са строени замъци, последните приемат най-различни форми с разнообразни допълнения, но някои части, като например [[крепостна стена|крепостни стени]] и [[бойница|бойници]], остават тяхна обща характеристика и се срещат почти навсякъде.
В Древна Тракия и по-отрано, после - в Източната римска империя и в Средновековна България замъкът придобива все по-отчетлив характер на резиденция, жилище и център на управление, без да губи значението си на отбранително и контролиращо съоръжение от най-древни времена. Поради това той е естествено продължение на крепостите (forteresse - фр.), изградени в планините и край реките за охрана и контрол в мирни и военни времена над пътищата и тясно свързани с гъстата мрежа древни селища поне от бронзовата епоха. Очевиден пример за това са земите от [[Бяло море]] до [[Дунав|река Дунав]], където свидетелствата за това непрекъснато хилядолетно развитие са неоспорими, независимо от означенията и наименованията, които носят тези архитектурно-строителни постижения на реалната материална култура на своите създатели и обитатели.
Замъците се появяват през [[9 век|IX]] и [[10 век|X век]] след разпадането на [[Франкска империя|Франкската империя]], в резултат на което територията ѝ е поделена между отделни [[принц]]ове и благородници. Укрепленията упражняват контрол над областта непосредствено около тях и са едновременно пригодени за отбрана и нападение. Те осигуряват основата, която може да послужи за започване на внезапни атаки или търсене на защита от враговете. Макар че често са подчертавани предимно военните приложения на замъците, тези здания служат също така като административни центрове и [[символ]]и на властта, подчертаващи и узаконяващи социалния статут на владетеля. Градските замъци са използвани за контрол над масите и важните търговски пътища, докато провинциалните често се намират в близост до архитектурни или природни особености, които са от съществено значение за общността, например [[мелница|мелници]] или плодородна земя.▼
▲
Замъците първоначално се строят от [[дърво]] и пръст, като по-късно за усилване на защитата се използва [[Скала|камък]]. Ранните замъци често търсят природни, естествени защити и по тази причина не включват [[кула|кули]] и бойници, разчитайки на централната защитна част. В края на [[12 век|XII]] и началото на [[13 век|XIII в.]] се появява научен метод за строеж на замъци. Това води до появата на кули с отдаване на специално значение на [[фланг]]овото обстрелване. Повечето нови замъци са многоъгълни или разчитат на концентрична защита – състоят се от няколко етапа от укрепления, намиращи се едно в друго, способни да функционират едновременно за максимално увеличаване на отбранителната способност. Тези промени в отбраната се приписват на смесица от технологии, използвани по време на [[Кръстоносни походи|Кръстоносните походи]] и на тези, вдъхновени от по-древни съоръжения като например [[Древен Рим|древноримските]] фортове. Не всички елементи на замъка са военни по природа. Такива като [[ров]]а например се превръщат от защитни допълнения в символи на власт и могъщество, строени за да впечатляват и доминират околния пейзаж.
| |||