Луис Бунюел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
== Личен живот == по ру: |
|||
Ред 218:
* „[[Призракът на свободата]]“ (''„Le fantome de la liberte“'', 1974)
* „[[Този неясен обект на желанието]]“ (''„Cet obscur objet du desir“'', 1977)
== Личен живот ==
В личния си живот Луис Бунюел е скромен и почти аскетичен, а много негови сътрудници отбелязват изключителната му дисциплина по време на работа. Той обикновено става в пет сутринта и си ляга в девет, а домът му е подчертано просто обзаведен, често спи на дървен нар с грубо одеало. Макар да обича добрия алкохол, предпочита да го консумира в проста обстановка. Той запазва навиците си и след продължителния период на материални затруднения, когато популярността на късните му филми го обезпечава финансово.{{hrf|Edwards|2005|88-89}}
Макар в творчеството на Бунюел често да присъства еротични мотиви, той е силно консервативен по отношение на сексуалността в личния си живот.{{hrf|Edwards|2005|47-49}} Бракът му с Жан Рюкар продължава почти половин век, от 1934 година до неговата смърт през 1983 година, и той изглежда не се впуска в обичайните за артистичните среди от този период любовни авантюри.{{hrf|Rucar de Buñuel|2010|43}} Пренебрежителното отношение на [[Гала Дали|Гала Елюар]] към семейния живот предизвиква острия конфликт на Бунюел с нея и допринася за разрива му с нейния любовник Салвадор Дали.{{hrf|Thurlow|2008|3}} Някои автори дори приписват въздържаното му отношение към сексуалността с травма, предизвикана от ранното му религиозно образование.{{hrf|Edwards|2005|49-53}}
В издадени след смъртта на Бунюел мемоари съпругата му Жан Рюкар го описва като тираничен и ревнив съпруг, който ѝ забранява да дава уроци по пиано, за да не се среща с непознати, и често я прекъсва по време на разговори в компания.{{hrf|Edwards|2005|56-58}} Той се разпорежда на своя глава с всички семейни и финансови въпроси, а веднъж дори подарява пианото ѝ на дъщерята на свой приятел.{{hrf|Edwards|2005|58}} Според някои изследователи Бунюел представя черти от собствения си характер в образи на ревниви и властни мъже, като главните герои на филмите му „Той“ или „Тристана“.{{hrf|Edwards|2005|73}}{{hrf|Baxter|1994|228}}
== Наследство ==
| |||